Никол вече беше истински зашеметена.
— Наистина ли?
Изабел я потупа по ръката.
— Вие и двамата обичате природата и обикновения живот, а общите интереси са много важни. И в същото време Ейдриън е прекалено скромен и необщителен, което не е добре за него. Ти не си такава. Той има нужда от време на време да бъде ядосван. Да, вие двамата добре ще се погодите.
Никол не можеше да повярва на ушите си.
— Страхувам се, че днес направо го разярих!
— Е, било е малко неразумно да се включваш в боя — каза Изабел развеселена. — Но аз няма да кажа на никого нито дума.
Никога в живота си Ейдриън не се бе вбесявал толкова. Уил О’Хенри вече бе дошъл на себе си и бе разказал най-подробно случилото се следобед. Разярен, херцогът се върна в библиотеката и се надвеси заплашително над седналите на канапето жени.
— Мамо, по-добре е да ни погостуваш за вечеря някой друг път.
Изабел се изправи на крака.
— Разбирам. Бъди внимателен с нея, Ейдриън. Днес вече е преживяла достатъчно.
— Преживяното от нея е нищо в сравнение с това, което й предстои.
Никол замръзна.
— Бъди смела — каза й Изабел и се наведе да я целуне по бузата. Сетне отново отправи предупредителен поглед към своя син и излезе.
Стаята се изпълни с мълчание. Старинният часовник на стената звучно отброяваше секундите.
— Можеш ли да обясниш по някакъв начин поведението си? — попита накрая Ейдриън.
— Съжалявам — опита да го умилостиви Никол.
— Съжаляваш?! — Не можеше да повярва на ушите си. — Едва не са те изнасилили, а ти ми казваш, че съжаляваш?
— Повече няма да яздя по черните пътища — каза тя уплашено.
— Проклет да съм, ако изобщо излезеш да яздиш където и да било още веднъж! — избухна Ейдриън.
Никол скочи на крака.
— Ейдриън, бъди разумен!
— Да бъда разумен! Защо, след като самата ти си всичко друго, но не и разумна!
— Не съм търсила приключения.
— Приключения! — изкрещя той, вече напълно неспособен да се контролира. — Само ти можеш да наречеш приключение инцидент, в който едва не са те изнасилили!
— Нямах предвид това — проплака тя.
Ейдриън стисна юмруци.
— Правя всичко, което е по силите ми — още от самото начало, — да те защитя от собствените ти грешки. И всеки път, щом обърна гръб, ти отново почваш да правиш поразии. Но това вече е върхът! Да изложиш на такава опасност здравето си. Живота си!
— Наистина съжалявам! — извика Никол в отговор. По бузите й потекоха сълзи.
Ала Ейдриън вече не можеше да се спре.
— Погледни се! — крещеше той. Разтърси я, без да обръща внимание на опитите й да се отскубне от ръцете му. — Приличаш на конярче, само дето очевидно не си момче! Мили боже! Все едно, че си гола! Някога изобщо замисляла ли си се как се чувствам аз, когато жена ми търчи наляво-надясно в такива прилепнали дрехи, че всеки мъж без никакво усилие може да си я представи гола?
В очите й трепнаха гневни искри.
— Сега вече преувеличаваш.
— О, така ли? Уилям ми разказа всичко, мадам. Събудила си най-долните намерения на тези мъже. Ако беше облечена в подходящи дрехи, ако имаше подходящ ескорт, те никога нямаше да посмеят да те нападнат. Да нападнат херцогиня Клейбъроу! — Гласът му вече приличаше на рев. — Трябва ли да ти напомням коя си?
Никол се отскубна от ръцете му.
— Не, няма нужда да ми напомняш коя и каква съм! Дяволски добре зная, че съм твоята херцогиня! Как бих могла да забравя?
— А-а, значи съжаляваме…
— Да! Искам да кажа, не!
— Определено нямаш представа какво искаш да кажеш — изкрещя той. — Така, както нямаш представа и какъв хаос предизвикваш непрестанно с безразсъдното си държание.
Колко я нараниха думите му!
— Сега, предполагам, ще ми кажеш, че никога не трябва да яздя по мъжки, че трябва с цената на всичко, с цената на собственото ми удоволствие, да се държа прилично.
— Да, по дяволите!
Никол бе ужасена.
— Сигурно се шегуваш!
— Повярвайте ми, мадам, в момента изобщо не ми е до шеги.
— Тогава ти ме излъга! — извика тя истерично. — Каза ми да правя каквото ми харесва. Казвал си ми го толкова пъти. Харесва ми да яздя по този начин, в Драгмор винаги яздех така.
— Тук не е Драгмор и в случай че си забравила — което е очевидно, — сега ти си моя съпруга и херцогиня. По дяволите, сигурен съм, че целият град вече говори как предпочиташ да се обличаш като момче. Трябва да е настъпил истински празник за злите езици. Непременно ли държиш да си непрестанно в устата на хората?