— Не — призна Никол през сълзи. — Но…
— Никакво „но“. — Ейдриън я пусна и се отдръпна от нея. Дишаше тежко. Все още бе разтърсен до мозъка на костите си от мисълта, че Никол е била на косъм да бъде изнасилена, дори убита. Все още трепереше, уплашен до смърт за своята съпруга. Ако нещо се бе случило с Никол, той нямаше да го прости на О’Хенри и на себе си, въпреки че вината щеше да е нейна. Той прокара треперещи ръце през косата си, опитвайки се да се овладее. Опитите му обаче бяха безуспешни. Страхуваше се, че може да направи нещо немислимо — например да я напердаши здравата, докато не я превърне в разумно същество и дама с подходящо поведение.
Мина доста време, преди да се обърне отново към нея.
— Ще… ще се оправи ли мистър О’Хенри?
— Несъмнено ще бъде прикован на легло за една-две седмици, но се размина със смъртта. Въпреки че можеше и да не успее. — Той не обърна внимание на пребледнялото й лице. Не можеше да спре да си я представя как се хвърля сред биещите се мъже и почва да налага с камшика си тримата нападатели на О’Хенри. — Качи се горе. Свали тези дрехи. Веднага.
Никол обгърна с ръце раменете си.
— Какво си намислил?
Ейдриън се намръщи.
— Първо, искам тези бричове да бъдат изгорени. — Той пренебрегна протестите й. — Второ, отсега нататък вие, мадам, ще стоите далеч от конюшните.
Никол почервеня от гняв.
— Трето, възнамерявам да хвана онези престъпници и да накарам да ги хвърлят в Нюгейт.
— Ейдриън! — процеди през зъби тя. — Мисля, че не си справедлив.
Ейдриън рязко се извъртя към нея.
— Не смей да ме обвиняваш, че съм бил несправедлив. Води ме единствено дълбоката ми загриженост за теб! Очевидно някой трябва да бъде загрижен, след като самата ти не си! Предлагам ти веднага да напуснеш стаята!
— Когато се успокоиш — успя да каже тя, — можем да продължим този разговор.
— Качвай се горе. Имам предвид веднага. Имам предвид още в този миг. Преди да си ме принудила да предприема нещо, за което после ще съжалявам.
Никол не се колеба повече и побягна от стаята.
31
Дълго време Никол не можа да спре да трепери.
Състоянието й се дължеше на всичко, което се бе струпало на главата й. Бяха я нападнали с жестоки намерения, а горкият управител на конюшнята едва не загина, за да я защити. Дори само това бе достатъчно, за да разклати неудържимо нервите й, но реакцията на съпруга й и ожесточената им свада преля чашата. Никол се бе втурнала към него най-вече за да потърси успокоение. Вместо това той я бе скастрил унищожително.
Най-нетърпимото от всичко бе, че Ейдриън имаше право. Тя беше сгрешила. Бе действала повече от безразсъдно, държа се глупаво. Ако поне бе яздила с подходящ ескорт, тримата скитници никога нямаше да посмеят да я доближат. Никол обаче не само беше без ескорт, ами дори не бе облечена както подобава на херцогиня Клейбъроу. Изобщо, не можеше да отрече, че тя бе виновна за всичко. Заради опърничавото й поведение, едва не бе загинал човек.
Никол седна на разкошната кувертюра от розово кадифе, както си бе в мръсните дрехи, и обви ръце около раменете си. С тъга трябваше да признае, че напълно се бе провалила като херцогиня, беше унищожила напълно възможността да заживее щастливо със съпруга си.
Дочула тропота на ездачи, които се отдалечаваха от къщата, тя хукна към прозореца. Начело на групата беше съпругът й, яхнал черния си жребец.
Стомахът й се сви на топка. Той бе тръгнал да издирва нападателите й.
На вратата се почука. Никол отговори и в стаята влязоха мисис Вийг и Ани. Ани бе бледа и разтревожена и Никол благослови наум малката си прислужница за нейната преданост. Мисис Вийг бе с каменна физиономия. Никол знаеше, че зад това необичайно непроницаемо изражение икономката се опитва да прикрие неодобрението си. То обаче тепърва щеше да се прояви.
— Приготви ваната на Нейна светлост, Ани — нареди мисис Вийг.
Ани се втурна да изпълни заръката. Мисис Вийг остави поднос със сладкиши и горещ шоколад до креслото.
— Реших, че ще желаете нещо сладко, което да успокои нервите ви.
Никол нямаше никакъв апетит, но кимна.
Икономката отиде в дрешника и извади оттам топъл вълнен халат и чехли от брокат, също поръбени с вълна. Никол свали ботушите, бричовете и ризата си. В това време Ани й извика, че ваната е готова. Тъкмо се канеше да съблече и бельото си, когато видя как мисис Вийг се наведе да събере от пода разхвърляните й дрехи. Икономката никога не се бе грижила за мръсните й дрехи и това смути Никол.