Половин час по-късно слезе по стълбите като кралица, за да посрещне Стейси в розовия салон — стая, голяма колкото балните зали в доста аристократични домове. Стейси несъмнено бе идвала много пъти в Клейбъроу, но като гостенка имаше само бегъл поглед най-много върху една четвърт от този палат. Даже да бе влизала преди в тази зала, тя пак щеше да я впечатли с великолепието и внушителните си размери.
Стейси стана от канапето, върху което седеше.
С приближаването си — а да прекоси стаята й отне известно време, — Никол видя блясъка в очите на другата жена и подозренията й се увеличиха.
— Здравей, Стейси. Каква изненада. Мисис Вийг, ако обичате, донесете ни още сандвичи. И малко сладкиши.
Никол се усмихна на Стейси. Нарочно не се бе обърната към нея с титлата й. Една жена можеше да бъде истинска лейди само след като се омъжи за благородник. Стейси й се усмихна в отговор. Усмивката й бе доста ехидна.
Никол седна на едно кресло с лице към посетителката си; Стейси се върна на канапето. Двете жени се изгледаха. После настъпи тишина.
При нормални обстоятелства Никол направо би попитала Стейси какво иска. Ала днес бе решена да бъде образец на домакиня.
— Пътищата стават все по-лоши, не мислиш ли? Надявам се това да не е направило пътуването ти прекалено тежко.
— Все още не са толкова разбити. Е, кога се връща Ейдриън?
Никол бе поразена от осведомеността й. Как можеше Стейси да знае, че Ейдриън е в Лондон, а не в къщи при нея?
— Моля?
— Кога се връща от града? — повтори Стейси, като продължаваше да се усмихва.
— Защо? Ще се върне веднага щом си свърши работата.
— Трябва да е била доста спешна тази работа. В края на краищата, вие сте женени едва от седмица.
Никол удържа гнева си.
— Беше много спешна работа.
— Хм. Все пак му остана време да намине покрай Крофърд Стрийт 112.
Никол се изненада. Нямаше ни най-малка представа какво има предвид Стейси.
— Да. Е, предполагам, че там също е имал да свърши някаква работа.
Стейси се изсмя подигравателно.
— Не знаеш, нали? Не знаеш какво има на Крофърд Стрийт 112!
На Никол й бе много трудно да запази спокойствие.
— Не, не зная.
Внезапно обаче й хрумна идея какво може да има там, ужасяваща идея.
Стейси сияеше.
— Ейдриън има там апартамент. Има го от осемнадесетгодишен.
Никол опита с всички сили да не разбере.
— Разбирам.
— Не, още не можеш да разбереш, нали! Той държи този апартамент за метресата си!
Никол побледня като платно. Когато проговори, гласът й бе леден.
— Не ти вярвам.
Не вярваше, не й вярваше! Не можеше да й повярва!
— Със сигурност не си се омъжила за Ейдриън, без да си чувала за славата му на женкар! А сегашната му метреса се смята за най-красивата жена в Лондон. Тя е французойка, казват, че била актриса. Името й е Холанд Дюбоа.
Не, помисли си Никол, това не е вярно. Той не може да го е направил. Не може. Не може да е отишъл при друга жена, не и след всичко, което бяха споделили заедно. Но тя знаеше, че той има любовница. Бе чувала за славата му. Нали това бе главната причина да не иска да се омъжи за него? Нима не знаеше, че един ден той ще се умори от нея и ще отиде при друга?
— Ако не ми вярваш, защо не отидеш и не се увериш с очите си? — Стейси тържествуваше.
Въпреки че вцепенението на Никол бързо се превръщаше в изгаряща болка, тя отвърна страшно спокойно:
— И защо трябва да го правя? Всички мъже имат метреси. Да, разбира се, че знаех за славата на съпруга ми преди да се оженим. Новината, която ми носиш, не променя нищо. В края на краищата, аз съм херцогиня Клейбъроу. Мислиш ли, че ме вълнува неговата афера с някаква си актриса?
Стейси се разочарова. Злорадството й се стопи.
— Е — каза тя с раздразнение, — само се опитвах да ти помогна.
— Колко мило от твоя страна.
Стейси се изправи.
— Виждам, че не желаеш приятелството ми! Мисля, че е по-добре да си отида!
— Можеш, разбира се, да правиш каквото искаш — Никол също стана и повика мисис Вийг.
— Ако обичате, придружете лейди Уъртингтън до вратата.
Знаеше, че е вярно.
Не, нямаше да повярва, не и докато не види Холанд Дюбоа на Крофърд Стрийт 112 със собствените си очи.
Отказваше да повярва, че Ейдриън я бе напуснал след всичко, което бяха преживели заедно, след обещаващото начало на брака им. Че я бе напуснал, за да отиде при друга жена.