Херцогът навярно бе усетил обзелия я смут, защото заговори пръв. Гласът му наруши покоя на тихия следобед.
— Изглежда, че си добра ездачка…
Беше много повече от добра, но за една дама скромността бе висша добродетел.
— Да — съгласи се тя, като отчаяно затърси какво друго да каже. В крайна сметка, ако и за коне не можеше да говори, за какво изобщо би могла? — Аз… аз много обичам да яздя.
Той я стрелна с поглед.
— Аз също много обичам да яздя.
Тонът му се беше променил. Никол преглътна. Имаше чувството, че думите му имат някакъв друг, скрит смисъл.
— Яздя почти всеки ден.
Херцогът я гледаше изпитателно.
— Каква езда предпочиташ, Никол — кротка или опасна? — гласът му бе съвсем тих.
Тя замига объркано. Разбира се, че предпочиташе да препуска с главоломна скорост по ловните пътеки.
— Опасна. — Нямаше представа накъде води този разговор.
— Опасна — бавно повтори херцогът. Беше спрял и тя заедно с него, защото той все още стискаше ръката й. — Колко опасна?
— Н-не знам. — Погледът му я смущаваше. Тонът му също.
— Опасността възбужда ли те?
Нямаше нищо по-възбуждащо от един скок с коня при пълна скорост.
— Да — прошепна тя.
Ръката му бе започнала да я стиска по-здраво. За миг изглеждаше неспособен да проговори.
— Ти си толкова различна от останалите. Никога досега не съм срещал жена, която да признае, че опасността я привлича.
Никол отново премигна смаяно. Това беше комплимент, или поне тя го помисли за комплимент, въпреки че й бе почти невъзможно да мисли.
— Ще продължим ли? — прошепна тя.
— Като партньори в ездата? — попита на свой ред той.
— П-партньори в ездата? — заекна тя, неспособна да повярва на късмета си. — И т-ти ли обичаш лова?
Херцогът пристъпи към нея и хвана и другата й ръка. Очите й се разшириха. Стискаше я здраво, толкова здраво, че и да искаше, не можеше да се отдръпне от него. Но тя и не искаше.
— До днес — не — подрезгавяло каза той. — Колко добра ездачка си, Никол?
Никол вече не можеше да мисли. Херцогът я придърпваше в обятията си и тя знаеше — просто знаеше, — че ще я целуне.
— М-много добра — прошепна тя.
— Предполагам, че си превъзходна — каза той. Ръцете му се плъзнаха към лактите й. Телата им се докоснаха.
Никол не знаеше какво е целувка. Всъщност, никога не бе смятала, че може да има нещо приятно в това един мъж да покрива устните й със своите — поне до снощи. Снощи беше мечтала за неговите целувки, беше се питала безкрайно и безсрамно какво представляват, а сега, божичко, сега щеше да разбере.
— Времето за преструвки свърши — каза той. — Искам те, Никол. Искам те много силно.
Никол не можеше да повярва на ушите си. Бедрата им се допряха, гърдите им също. А после устните му докоснаха нейните в бавна, нежна, внимателна целувка.
Безумен копнеж завладя Никол, когато устните му се впиха в нея — възбуждащи, съблазняващи. Тя се притисна към него с естествен, дори невинен плам. Ръцете му веднага я обгърнаха още по-здраво, почти болезнено. Устните му внезапно промениха натиска си, започнаха да я поглъщат.
Никол изстена, притисна се към него с цялото си тяло, пленена в обятията му. Целуваше я яростно, почти брутално, с очевидното намерение да я завладее бързо и изцяло. Тя разтвори устни и езикът му се плъзна между тях. Желанието му я зашемети. Изпълнена, с внезапен, отчаян копнеж, Никол докосна езика му със своя. Реакцията му бе мигновена. Той изстена, а ръцете му се плъзнаха към хълбоците й, сграбчиха ги силно и я притиснаха към изпъкналата му корава мъжественост. Разтреперана от жажда, тя впи пръсти в диплите на ризата му, притискайки се на свой ред още по-силно към него.
Внезапно той я вдигна, положи я на тревата до потока и се отпусна върху нея. Докато силното му тяло се наместваше върху нейното, а огромният му член — между бедрата й, от устните й се изтръгна вик на неземна наслада. Усети как ръцете му вдигат полите й и тялото й се изопна като дъга към него.
— Скоро, Никол — дрезгаво промълви той, — скоро, обещавам ти. Ще ти дам всичко, което искаш; ще яздим заедно така, както никога не си яздила…
Никол вече бе напълно неспособна да разсъждава. Ръката му се плъзна под полата и фустата й, по коляното, сетне по бедрото. Устните му обсипваха с целувки шията й. Тя изопна глава назад със стон и някакъв остър камък се заби в тила й. Очите й се отвориха рязко, изведнъж се опомни. Лежеше по гръб, върху тревата и пръстта, а херцог Клейбъроу правеше с нея неща, които не биваше да се правят с никоя дама.