Що за човек бе синът му? Ейдриън Стоун много се страхуваше, че е надменен, арогантен младеж, който ще го сметне за недостоен да му бъде баща.
Някакво раздвижване при отворената врата го накара да спре да разглежда рафтовете и да се обърне. Висок, добре сложен мъж стоеше на прага, скрит наполовина в сянка. После влезе в стаята.
В мига, в който светлината го обля, Ейдриън Стоун разбра, че това е синът му. Лицето му бе същото като на Изабел. Неспособен да се помръдне, останал почти без дъх, той впери поглед в мъжа — порасналия мъж, — който бе негов син.
Херцог Клейбъроу също го гледаше втренчено.
Стоун забеляза, че макар да бе наследил повечето от поразителните си черти от своята майка, синът му има мастна и ъгловата челюст като неговата, и това го спасяваше да не е прекалено красив. А очите, очите му бяха същите златисти кехлибари като неговите собствени. Приликите обаче не свършваха дотук Херцог Клейбъроу притежаваше още и огромния ръст, и мощната фигура на своя баща.
И тогава Стоун съзря дрехите. Видя мократа копринена риза и изцапаните бричове. Видя ботушите, покрити с кал и опръскани от дъжда. Погледът му се върна на лицето на сина му. Нямаше нищо контешко в дрехите на този човек — нямаше нищо контешко и в лицето му. Синът му бе мъж във всеки смисъл на думата, мъж, който, ако се съди по вида му, бе имал невероятно дълъг и тежък ден.
Облекчение изпълни сърцето на бащата.
Херцогът също бе зает с наблюдение. Не можеше да откъсне ококорения си поглед от другия мъж. Баща му бе тук. Неговият баща.
Минаха няколко безкрайно дълги мига. Накрая Ейдриън се отърси от замайването си.
— Не очаквах разследването ми да даде толкова светкавичен резултат.
Стоун се поколеба. Културните обноски на другия мъж го изненадаха и отново му припомниха, че двамата принадлежат не само към различни страни, а и към различни класи. Тревогата му се върна с нова сила.
— Как можех да не пристигна веднага?
Ейдриън затвори вратата и влезе в стаята.
— Трябва да се извиня, че не бях тук, когато сте пристигнал.
Стоун махна с ръка.
— Очевидно не бях очакван.
Двамата мъже изпаднаха в неловко мълчание. Наруши го Ейдриън.
— Ще желаете ли още едно бренди? — попита той, като прекоси стаята и отиде до шкафчето с напитки.
— Може би ще ми дойде добре — измърмори Стоун.
Ейдриън старателно напълни чашата на баща.
— Видяхте ли се с Изабел? — Въпросът бе зададен автоматично, без задни мисли. Просто трескаво се опитваше да намери тема, с която да разчупи леда помежду им.
— Не.
Изненадан, Ейдриън вдигна поглед и видя през лицето на баща му да преминава тъмен облак. Разбра, че трябва да спре, разбра, че трябва да остави въпроса за майка си, въпреки че резкият тон на баща му го озадачи. След толкова много години очакваше от него безразличие, но не и гняв.
Той приближи до другия мъж и му подаде брендито. Когато физическото разстояние между тях се стопи, двамата се сковаха и замълчаха, застанали лице в лице и вперили погледи един в друг.
— Мътните да го вземат! — възкликна накрая Ейдриън. — Това е дяволски неловко. Как по дяволите се посреща един отдавна изчезнал баща?
Стоун изведнъж се разсмя.
— По дяволите, точно така! — възкликна той. — Слава богу, че можеш да ругаеш!
Ейдриън също се усмихна обзет същото от нервно напрежение.
— Искате да ругая?
— Не че искам — каза Стоун. Усмивката му постепенно се стопи. — Просто се чудех дали разговорът ни ще продължи все така официално.
— Ние англичаните сме пословични с това, че държим на официалностите — отбеляза Ейдриън.
— Да, но ти си наполовина американец.
Ейдриън спря да се усмихва. Накрая устните му се смекчиха.
— Много исках да ви видя — призна той. — Благодаря ви, че дойдохте.
— Кой баща не би дошъл в подобна ситуация? — попита чистосърдечно Стоун.
— Мнозина, предполагам.
Стоун се досети какво става в душата на сина му.
— Винаги съм мечтал за син. Нямам деца. Никакви. Всъщност — той се усмихна — досега нямах.
Тази усмивка каза на Ейдриън всичко. Вече знаеше от Изабел, че Ейдриън Стоун е пълната противоположност на Франсис, но тайно се бе страхувал, че бащинството няма да означава почти нищо за един чужд човек, който просто го бе заченал. Това обаче не беше така. Баща му бе щастлив да открие, че има син. Беше дори повече от щастлив, ако можеше да се съди по бързината, с която бе пристигнал в Англия.