— А аз винаги съм искал да имам баща като всички други момчета — призна Ейдриън.
Стоун го погледна.
— Та ти имаше баща.
Лицето на Ейдриън потъмня.
— Нямах баща. Франсис е знаел истината. Аз обаче не я знаех, затова и никога не разбрах защо ме мрази. Изпитах най-голямото облекчение в живота си, когато майка ми ми каза.
Стоун се намръщи.
— Тя трябваше да ти каже много по-рано. Трябваше да каже и на мен.
Ейдриън усети обвинителния тон в гласа му и го погледна.
— Тя си има причини за това.
Стоун веднага долови синовната лоялност в тона му и се овладя. Ако обвинеше Изабел, щеше да отблъсне собствения си син. А той болезнено копнееше да го направи свой приятел.
— Миналото си е минало. Благодарен съм, че доживях този ден — да видя собствения си син, от плът и кръв.
Ейдриън се усмихна.
— И аз чаках този ден. Изабел ми е говорила за теб само веднъж, но даде да се разбере, че ти си всичко, което Франсис не беше.
— Толкова ли беше лош? — попита меко Стоун.
— Беше пияница и хомосексуалист, който мразеше не само мен, а и жена си. Беше страхливец и тиранин. Тормозеше ни и двамата, докато не станах по-голям и по-силен от него.
Стоун се ужаси. Изведнъж си представи ясно Изабел преди близо тридесет години — изящна, горда и възхитително красива, представи си как съпругът й я бие, представи си малкото момче, хванато за полите й. Ала бързо се отърси от състраданието, което не искаше да изпитва, не и към нея, и съсредоточи вниманието си върху своя син.
— Може би някой ден ще ми разкажеш за живота си.
— Може би. — Ейдриън се извърна.
Стоун разбра, че е прекалил, че е избързал. Той беше прост човек; синът му бе сложна и объркваща личност. Но независимо от ужасното си детство, очевидно бе станал силен и достоен мъж. Нямаше начин човек да поговори с херцог Клейбъроу без да усети неговата добродетел и сила.
Ейдриън отново го погледна.
— Искаш ли да изпратя да я повикат?
— Не!
Яростният тон на баща му отново го стресна. Но като че ли започваше да разбира, макар и още твърде смътно.
— Каза, че нямаш деца. Не си ли се оженил?
— Не. — Изражението на Стоун беше мрачно и гневно. — Както казах, миналото си е минало. — Той смекчи тона си. — Нямам желание да го разравям. Сигурен съм, че и майка ти няма такова желание.
Точно с това Ейдриън не беше съгласен. Зад думите на Стоун се долавяха силни чувства, които бяха твърде съкровени и сложни, за да може да ги определи, но въпреки това интуицията му го караше да не изпълни волята на баща си. И Ейдриън взе своето решение.
— Вероятно имаш право — каза той примирително. — Колко дълго смяташ да останеш?
Стоун се усмихна. Осъзна, че вече не се тревожи, не изпитва страх. Напротив, сърцето му вече бе пълно с любов към единственото му дете. Чувствата му бяха така всепоглъщащи, че го оставиха без дъх. Никога не си бе представял, че човек може да се чувства по този начин.
— Докогато съм добре дошъл тук.
— Винаги ще бъдеш добре дошъл.
Сърцето на Стоун подскочи. Погледна сина си, видя леката руменина по скулите му и инстинктът му подсказа колко трудно е за Ейдриън да бъде толкова искрен, толкова скоро.
— Благодаря ти.
— Няма нужда да ми благодариш. Ти си мой баща. Винаги ще бъдеш добре дошъл тук — повтори с твърд глас Ейдриън.
Една нова мисъл порази Стоун и изражението му отново стана мрачно.
— Да не би връзката помежду ни да застрашава твоето положение?
Ейдриън вдигна изненадано вежди.
— А-а, разбирам. Искаш да кажеш положението ми на херцог? Не.
— Но как е възможно?
— С женитбата си за Франсис Изабел е била определена за законна наследница на Клейбъроу. Баща й, граф Нортъмбърланд, е много прозорлив човек. Имам много братовчеди, които си умират да ме видят детрониран, така да се каже. Които копнеят да оспорят завещанието на Джонатан Бракстън-Лоуъл. Но това няма да стане. Не защото аз много държа на властта или титлите. Не държа на тях. Не и защото обожавам Клейбъроу и не бих желал да го напусна. А защото макар за мен да е изключително важно, че ти си мой баща, още по-важно е репутацията на майка ми да остане неопетнена. Истината за кръвната връзка помежду ни никога няма да бъде разкрита. Защото ако това стане, аз ще отрека, за да защитя майка си. А ако аз отрека, никой няма да посмее да се рови повече в това.