Не искаше той да спира. Въпреки отчаяните предупреждения на здравия й разум, ръцете й сграбчиха гъстите, дълги коси на тила му. Знаеше, че не бива да продължава, но пръстите му обсипваха с огнени ласки бедрата й, все по-нагоре и по-нагоре, и тя стенеше и се мяташе под него като обезумяла. После ръцете му се вдигнаха и започнаха да разкопчават жакета й. Това е херцог Клейбъроу, изкрещя с отчаяно усилие разумът й, и ти искаш не просто да му направиш добро впечатление, а да бъдеш негова съпруга!
Това желание бе по-силно от всяко друго. Тя стисна китките му, за да го спре, и извика:
— Не, моля те! Не така!
За миг той застина неподвижно, ала този миг бе достатъчен на Никол да се опомни напълно, въпреки сладостната агония, в която се мяташе тялото й, въпреки огненото желание, кипящо във вените й. Знаеше, не изпитваше и капчица съмнение, че е отишла твърде далеч. Нито една дама не би направила това, което направи току-що, не би допуснеш това, което допусна. Изпълни я ужас, който погълна всичко останало, освен копнежа й по този мъж.
Той рязко се отмести от нея и седна на тревата, без да я погледне.
— Права си. Съжалявам.
Никол затвори за миг очи с облекчение. Молеше се това извинение да означава, че той няма да я заклейми като неморална жена. Когато отново отвори очи, херцогът вече стоеше прав и се взираше в нея с каменно изражение, което му придаваше по-заплашителен вид от когато и да било. Опита се да разчете погледа му, но очите му бяха потъмнели и неразгадаеми.
Протегна й ръка и Никол изчервена я пое. Той рязко я изправи на крака.
Тя се зае да изтупва полите си с прекалено усърдие, само и само да не среща отново погледа му. Боеше се да узнае истинските му мисли, боеше се, че се е сринала в неговите очи. Как бе допуснала това да се случи? Тя, която никога не бе давала и пет пари какво впечатление може да остави у мъжете, се беше подготвяла с часове за тази среща… само за да провали всичко накрая със своята необузданост.
— Вината не е твоя — каза, като тръсна силно полите си. Имаше чувството, че ще се разплаче.
— Не мисля така — спокойно заяви той, без да откъсва очи от нея. — Нито една дама не заслужава да бъде въргаляна в калта като някоя слугиня.
Слисана, Никол вдигна поглед към него. Изражението му отново беше напълно неразгадаемо. Но в гърдите й трепна искрица надежда.
— С-сърдиш ли ми се?
Стори й се, че в зениците му за миг припламна весело огънче.
— Не ти се сърдя. — Той замълча за момент. — Кой мъж би могъл да се разсърди на толкова красива жена?
Никол едва не припадна от облекчение. Беше толкова замаяна, че не долови особената нотка в гласа му.
— Мислиш… че съм красива?
На лицето му се изписа внезапно объркване. После той се усмихна, но тази усмивка нямаше нищо общо с предишната му усмивка. Беше сардонична.
— Разбира се, че те смятам за красива, скъпа моя. Ако не знаех как стоят нещата, щях да си помисля, че си неуверена в себе си. — Той се засмя. — Щом настояваш да бъдеш ухажвана, ще се подчиня на волята ти.
Нещо се бе случило, ала Никол не знаеше какво. Виждаше циничния блясък в очите му. Запита се дали е искрен, но си припомни как я бе целувал. В това нямаше и помен от неискреност.
— Ела в Чапман Хол утре. — Това не беше молба. — Следобед. Ще те чакам.
Никол кимна разтреперана, с ококорени очи, едновременно ужасена и ликуваща.
— Ще дойда.
Той я целуна лекичко по устата.
— А сега най-добре се връщай в Драгмор. Ще те изпратя.
Тя отново кимна. Беше толкова зашеметена, че не можеше да стори нищо повече от това да се съгласи.
Когато се върна в Чапман Хол херцог Клейбъроу се владееше напълно, за разлика от мига, в който на практика почти бе изнасилил Никол Шелтън. Но беше обезпокоен, даже разтревожен. Защото не можеше да си затваря очите пред това, което се бе случило. Винаги се бе гордял със способността си да се владее, а ето че преди малко си беше загубил ума, заедно с целия си железен самоконтрол. Едва не бе обладал лейди Шелтън, и то направо на тревата. Тя го бе накарала да се самозабрави и това никак не му се нравеше. И най-лошото бе, че очакваше с нетърпение следващата си среща с нея.
А херцогът нямаше навика да се отдава на блянове по жени, пък и по каквото и да било друго.
При все това вече бе взел решение да прекрати връзката си със своята настояща метреса, мис Холанд Дюбоа, още щом се върне в Лондон. Беше се отегчил от нея през последния месец; посетил я бе едва шест пъти. За да й помогне да понесе по-леко раздялата, ще я обсипе с пари и бижута. Перспективата не го радваше особено, защото досегашните му любовници неизменно бяха изпадали в ярост, когато решеше да скъса с тях. Но тя без проблеми щеше да си намери нов покровител, защото бе много красива, много отзивчива и много опитна.