Херцогът беше шокиран. Ужасяваше се от мисълта за грешката, която за малко не бе допуснал. За малко не бе обезчестил една млада дама. Но тя бе откликнала на ласките му като жена с опит, въпреки че той съвсем ясно си спомняше онези мигове на изчервяване и объркване, в които изглеждаше съвсем неуверена и невинна. Как би могъл да знае? Беше дошла на бала с маски без придружител и в предизвикателен костюм, а и нима не бе флиртувала с него? Или може би е разбрал всичко погрешно? Дали нарочно го е заблуждавала през цялото време или просто е бил заслепен от желанието си да я притежава?
— Не съм — рязко отговори той, след което напусна стаята.
Никол копнееше най-добрата й приятелка Марта Хънтингтън, виконтеса Сърл, да се върне от Лондон, защото нямаше с кого друг да сподели историята с херцога. История, която изглеждаше почти невероятна. Тя, върлинестата и непохватна Никол Шелтън, претърпяла провал още при дебюта си в обществото и съсипана напълно от скандала, бе ухажвана от загадъчния и красив херцог Клейбъроу! Защото случаят бе точно такъв, нали? Той я бе поканил в дома си, и то не веднъж, а два пъти. И я целуна. Каза й, че е красива. Нима това не означаваше, че е запленен от нея точно толкова, колкото и тя от него? Не показваха ли всичките му действия, че я ухажва?
Никол знаеше, че е твърде невежа по въпроса за мъжете, но бе почти сигурна, че той ще я помоли да се омъжи за него, и то скоро. Мечтаеше за този миг, мечтаеше да бъде неговата херцогиня. Виждаше се с неговото дете на ръце, виждаше него как се усмихва с любов, гледайки нея и рожбата си.
А зрънцата съмнение и объркване, бледият спомен за сардоничната му усмивка и хладния му тон беше заровила някъде дълбоко в паметта си.
Същата вечер баща й и Чад се завърнаха от Франция, защото бяха приключили работата си там. Ед, по-малкият й брат, бе в Кеймбридж, където учеше право. Тя поздрави графа и Чад с лъчезарна усмивка и любящи прегръдки, изненадвайки и двамата с необичайната си жизнерадост.
— Какво ти става? — попита Чад. На красивото му лице бе изписана подозрителна гримаса. — Какво си направила този път, сестричке?
Чад бе почти на тридесет, тъмнокос като баща им, въпреки че бе наследил светлата кожа на майка си, първата съпруга на графа. Беше много красив, със съвършени патрициански черти, докато графът изглеждаше по-грубоват и по-страховит. Никол го изгледа намръщено.
— Нищо не съм направила, братко — отвърна тя. — В края на краищата, не съм аз тази, която излиза вечер и се прибира чак в късния предиобед!
— Ти не си мъж — изтъкна язвително Чад.
— Стига — намеси се меко графът. Топлият му поглед не се отделяше от дъщеря му. — Ти сияеш, Никол. Има ли нещо, което би искала да ми кажеш? — Въпросът бе зададен съвсем небрежно.
Баща й я познаваше твърде добре. Тя бе първото му дете от графиня Джейн и се бе радвала на бащините му грижи много повече от своите братя и сестри. Освен това бе по-близка с него от Чад, Ед и Реджина. Свързваше ги нещо, което бе трудно обяснимо, въпреки закачливото твърдение на майка й, че това е необузданата кръв, течаща във вените и на двама им, и произтичащото от нея пренебрежение към правилата. Никол бе сметнала тези думи за шега и ги бе приела със смях, но графът кой знае защо се беше ядосал на съпругата си за дръзката забележка.
Баща й я обичаше много и тя го знаеше. Познаваше я твърде добре и на всичко отгоре бе твърде умен. А Никол определено не беше готова да каже на когото и да е от семейството си, че има ухажор, още по-малко, че това е херцог Клейбъроу. Не се осмеляваше да се запита защо иска да запази това в тайна при положение, че никога не бе имала тайни от семейството си. За хиляден път си припомни какво се бе случило днес край потока и се изчерви.
— Не, татко — каза тя колкото се може по-сдържано. — Просто съм щастлива, че се върнахте. Липсвахте ми. — С тези думи Никол го прегърна още веднъж, но той само я изгледа още по-подозрително.
На следващата сутрин Никол отново повика две камериерки да й помогнат да се приготви за срещата с херцога. За щастие и Чад, и графът бяха нейде из полето по работа, така че нямаше как да забележат необичайното й облекло и да се запитат за къде се е нагласила така. Обикновено тя ги придружаваше, но днес успя да ги излъже, че има главоболие. И двамата я бяха изгледали скептично, а Чад направо бе избухнал в смях.
— Ти? — възкликнал бе той. — Ти имаш главоболие? — Сетне, смеейки се, бе препуснал заедно с баща й, преди Никол да успее да го удуши, както й се искаше.
Тя се появи в Чапман Хол малко след обяд, неспособна да чака и миг повече. Преди още да слезе от седлото, един от конярите вече бе хванал юздите на коня й, а херцогът излезе от къщата, сякаш я беше очаквал.