Никол го дари с ослепителна усмивка, но не получи същия отговор. Изражението му бе мрачно и сурово. За миг я обзе смут, но после се овладя, благодари на коняря и скочи на земята. Когато вдигна поглед, херцогът вече обясняваше на мъжа, че е свободен и че няма нужда да отвежда коня й. Това я обърка. Ако ще ходят отново на езда, защо не нареди да доведат и собствения му жребец?
Едва сега осъзна колко строго и непроницаемо е лицето му и радостта й помръкна. В погледа му, който най-после се насочи към нея, нямаше никаква топлина.
— Случило ли се е нещо? — попита тя с разтуптяно от смущение сърце.
— Боя се, че да — решително заяви той. — Изглежда, че ще трябва ви се извинявам до края на живота си. Направих ужасна грешка, въпреки че можеше да бъде още по-ужасна.
— Каква… каква грешка? — Стомахът й се сви. Не можеше да има предвид, че е сгрешил в чувствата си към нея, просто не можеше!
Херцогът стисна челюст.
— Нямах представа, че не сте омъжена.
В първия момент Никол не разбра. Нямал представа, че не е омъжена? И какво от това? И тогава в съзнанието й проблесна първата ужасяваща искрица на разбиране.
— Какво искате да кажете?
— Предполагах, че сте омъжена, естествено.
— Мислел сте ме за омъжена? — повтори като ехо тя.
Той не каза нищо.
Мислел е, че е омъжена. Щом е така, значи намеренията му не са били да я ухажва. Никол го зяпна шокирана.
— Но… вие ме целунахте!
Херцогът пристъпи раздразнено от крак на крак.
— Не може да сте толкова наивна, та да смятате, че един мъж би се въздържал да целуне една жена само защото е омъжена.
Сега вече разбираше всичко. Мислел е, че е омъжена; никога не е възнамерявал да й предлага брак. Мислел е, че е омъжена, и то не просто омъжена жена, а определен тип омъжена жена — жена без морал. Изобщо не я е ухажвал, съвсем не. Казано с неговите собствени думи, искал е просто да се повъргаля с нея! От гърдите й се изтръгна приглушено възклицание, пълно едновременно с болка, гняв и ужас. Беше се забавлявал за нейна сметка!
Мечтите й се сгромолясаха в прахта.
— Съжалявам. Знам, че сигурно ви изглеждам много долен тип, но честно казано, толкова съм свикнал с омъжени жени, които ми се предлагат, че…
— Аз не съм ви се предлагала! — извика Никол. Беше смазана, унищожена. Очите й се напълниха със сълзи.
— В такъв случай съм изтълкувал погрешно поведението ви. Очевадно не можете да идвате повече тук, лейди Шелтън. — Погледът му задържа нейния, тъмен и неразгадаем.
Никол бе безкрайно шокирана и наранена.
— Очевадно — успя да отвърне тя с последните остатъци от стария си дух, — бих била най-голямата глупачка, ако се върна някога тук. Бъдете сигурен, че няма да ме видите никога повече!
Тя дръпна юздите от ръката му и преди херцогът да успее да й помогне, се метна на седлото. То бе пригодено за странична езда, така че нямаше избор. Но това нямаше значение. Единственото, което имаше значение, бе да избяга от този мъж възможно най-бързо. Заслепена от сълзи на мъка и унижение, със свито от болка сърце, тя пришпори кобилата си в галоп, оставяйки херцога сам в облак прах.
4
Никол се оправда с главоболие, за да остане затворена в стаята си през целия следобед и цялата вечер. Не слезе долу и за вечеря. И графът, и Чад идваха да я търсят и тя трябваше да положи огромни усилия на волята, за да скрие от тях разбитото си сърце. Не искаше да предизвиква повече подозрения, затова прие подноса с храна, донесен й от Ани. Сетне даде съдържанието му на една от домашните котки.
С напредването на вечерта терзанията й ставаха все по-силни. Колко наивна е била! Колко глупава! Да вярва в приказки, след като знаеше, че приказки не съществуват, поне не за нея, никога за нея. Като пълна глупачка се бе влюбила в херцога — не в истинския херцог, а в един мъж, създаден от собственото й въображение. Този мъж не съществуваше, а истинският херцог не бе нищо повече от един развратен донжуан.
Като пълна глупачка бе решила, че и той е влюбен в нея.
Беше твърде наранена, за да го мрази, поне засега.
Идеше й да избухне в плач, но се овладя. Някога, при дебюта й, обществото бе отказало да я приеме, и това също я бе наранило ужасно. Беше най-тежкият удар, понасян от нея до този момент. Тя бе израснала в Драгмор, където всички я приемаха и обичаха — от най-бедния коняр до родителите й, които я обожаваха. До деня на нейния дебют в живота й не бе имало миг, в който да се е чувствата несигурна. Но този ден бе променил всичко.