Сега, докато лежеше в леглото си и се взираше в златните орнаменти по балдахина отгоре, Никол изпитваше огромно желание да се разплаче, по-силно от всякога. Преди да навърши осемнадесет и да дебютира в обществото, животът й бе прекрасен. После се бяха заредили провал след провал. Трябваше вече да си е научила урока. Ала не, наивна както винаги, тя се бе влюбила в херцога от пръв поглед и беше решила, че той е нейният рицар в сияйни доспехи. Никога повече няма да бъде такава глупачка!
Обърна се на една страна със сухи очи. Той бе сметнал, че е омъжена. Никога не бе имал почтени намерения спрямо нея. Внезапно тя стисна юмруци, обзета от гняв. Мерзавец!
На следващата сутрин Никол стана с изгрева, както обикновено. Беше прекарала една неспокойна нощ, изгаряна от буен гняв. Адреналинът й даваше сили и макар почти да не бе спала, не чувстваше умора. Отиде да закуси с баща си и брат си, обута в бричовете си и решена днес да се присъедини към тях и да продължи да живее така, сякаш нищо не се е случило. Сякаш херцог Клейбъроу не съществуваше.
И двамата мъже впериха очи в нея.
— Изглеждаш ужасно — отбеляза Чад.
Без да му обръща внимание, Никол седна срещу него, вляво от баща си. Наля си чай, усещайки втренчения поглед на графа.
— Боля ме глава почти цяла нощ.
— Искам да отидеш на лекар — каза графът.
— Вече съм добре, татко, наистина — отвърна Никол, но не съумя да се усмихне.
— Ти никога не боледуваш — рязко каза Никълъс Шелтън. — Искам днес да си почиваш, Никол.
Тя стисна решително устни.
— Искам да яздя с теб и Чад.
— В никакъв случай. — Той я погледна така, че тя предпочете да не спори повече.
След като закуси, Никол се почувства уморена и изтощена. Щом Чад и графът излязоха, тя се върна в спалнята и се стовари на леглото. Пред очите й изплува красивото лице на херцога. Никол сви юмруци и стисна клепачи.
— Пръждосвай се, бъди трижди проклет, дяволите да те вземат! — Това бе най-тежката ругатня, която знаеше.
Леко почукване на вратата прекъсна дълбокия сън, в който бе потънала. Никол премигна изненадано. Нямаше представа, че е заспала. Изглежда, че бе вече късен предиобед, почти обяд. Тя се надигна отпаднало.
— Да?
Появи се Олдрик.
— Знам, че не се чувствате добре, милейди, но виконтеса Сърл е тук. Да й кажа ли, че сте неразположена? — В очите му имаше загриженост, въпреки че тонът му бе официален и безстрастен.
— Марта е тук! — извика радостно Никол. — Не, не! Слизам веднага!
— Много добре — каза с облекчение Олдрик и си тръгна.
Никол скочи от леглото, изми бързо лицето си и прибра косата си на опашка. Сетне се втурна надолу по стълбите.
— Марта!
Виконтеса Сърл беше дребна, леко закръглена жена, с гъста кестенява коса и млечнобяла кожа. Седнала бе смирено на тапицираното със златно кадифе канапе с чаша чай в ръка и бе облечена в костюм на зелени и розови райета. Когато съзря Никол, тя остави чашата и скочи на крака с радостен вик. Двете момичета се прегърнаха щастливи.
— Толкова мм липсваше! — извика Марта.
— Толкова се радвам, че се върна — отвърна Никол с усмивка.
Марта седна, като я придърпа към себе си. Но щом се взря в приятелката си, усмивката й угасна.
— Никол, очите ти са подпухнали. Плакала ли си?
На лицето на Никол се изписа мрачно изражение.
— Не, макар да си мислех, че ще се разплача.
— Какво се е случило?
Никол рязко скочи на крака, затвори вратата на салона и се обърна отново към приятелката си. Внезапно усети нов прилив на сълзи. Ужасена, тя покри лицето си с длани, за да ги спре.
— Божичко! — възкликна Марта, като изтича до нея. — Ела, седни и ми кажи какво те е разстроило толкова!
— Извинявай — каза Никол, когато се овладя. После погледна най-добрата си приятелка. — Аз съм кръгла идиотка, Марта!
Въпреки че бе свикнала с необичайното облекло, маниери и език на Никол, Марта лекичко се изчерви.
— Ти не си глупачка.
— Но се държах като пълна глупачка с херцог Клейбъроу — извика Никол.
Марта зяпна.
— С херцог Клейбъроу!
Никол кимна мрачно.
— Ходих на бала с маски у Адърли онази вечер. Даваха го в негова чест. Погледнах го и сърцето ми спря да бие, Марта.