— Той е много красив — предпазливо каза Марта.
— Разговарях с него. Той ме покани в Чапман Хол.
Марта отново зяпна.
— Поканил те е в Чапман Хол! Но това изобщо не е в стила на херцог Клейбъроу! Трябва да е бил много впечатлен от теб.
В очите на Никол трепнаха ледени искрици.
— О, впечатлен беше, уверявам те! Сметнал е, че съм омъжена! Покани ме там за… за… за…
Марта зяпна за трети път.
— Мислел е, че си омъжена!
— Аз мислех, че ме харесва. — Никол извърна очи поруменяла. — Мислех даже… — замълча за миг. — Мислех, че ме ухажва. — Тя погледна крадешком приятелката си, на чието лице се бе изписало слисано изражение. — Той ме целуна, Марта.
— О, боже! — бе единственото, което успя да каже Марта.
— Хареса ми. — При спомена за онова, което се бе случило, Никол се изчерви още по-силно. Нещо по-лошо, сърцето й заби като обезумяло. И сега усещаше пламтящите му, жадни устни върху своите, сякаш я целуваше в момента. — Отвърнах на целувката му.
— Никол… — поде Марта, но Никол я прекъсна.
— Сега знам защо ме отведе набързо от къщата и не ме остави да пия чай с майка му! — извика яростно тя, припомняйки си цялото си унижение.
— Вдовстващата херцогиня е била там? — изпъшка Марта. — И те е видяла в къщата му? Нямаше ли поне някой, който да те придружава? — с надежда попита тя.
Никол поклати глава.
— Вчера отново ходих в Чапман Хол — той ме беше поканил да дойда пак. Само че беше научил отнякъде, че не съм омъжена и всичко бе съвсем различно. Копеле! Беше студен като лед, извини се за грешката си и ми каза, че не бива никога повече да ходя там. Като че ли бих отишла!
— О, господи! — възкликна Марта.
— Мислел си е, че съм някаква омъжена развратница, с която може да се позабавлява — прошепна разпалено Никол. — О, мразя го!
— О, Никол. — Марта улови ръката й и я стисна. — Той не е… той само те е целунал… нали?
Никол се изчерви. Припомни си как тялото му бе притиснало нейното към тревата, как бе разкопчал жакета й, как ръцете му бяха галили бедрата й. В отговор на тези ярки спомени тялото й запулсира трескаво.
— Все още съм девствена, ако това ме питаш.
— Тогава няма нищо страшно — каза Марта, като я потупа по ръката и въздъхна с облекчение. — О, горкичката ми! Клейбъроу е ужасен женкар, при това доста безскрупулен. Казват, че никоя жена не може да го задържи за дълго, дори любовниците му. А се предполага, че любовниците му са най-красивите жени в кралството.
— Той има повече от една? — попита Никол, още по-оскърбена и наранени.
— Не, никога не е бил с две едновременно, но често ги сменя. — Марта видя изражението й и добави. — Но повечето мъже правят така.
— Не и Робърт, нали? — Внезапно на Никол й се прииска да си отхапе езика, защото въпросът бе твърде интимен дори за най-добрата й приятелка.
Ала Марта се засмя.
— Не, не и Робърт. Имам късмет.
Никол знаеше колко много обича Марта своя съпруг и колко той я обожава.
— Имаш голям късмет — съгласи се тя.
Марта я погледна.
— Мисля, че Клейбъроу те е харесал, Никол.
— Смятал е, че съм омъжена.
— Въпреки това мисля, че те е харесал. От време на време го виждам в Лондон и знам, че никога не е проявявал интерес към която и да е жена; жените са тези, които се хвърлят в краката му. Освен, разбира се, лейди Елизабет Мартиндейл.
— Лейди Елизабет Мартиндейл?
— Дъщерята на маркиз Стафърд. — Марта направи намръщена гримаса. — Наистина мисля, че те е харесал. О, колко жалко, че са сгодени!
Никол замръзна.
— Той е сгоден за нея?
— Не знаеше ли?
— Не знам нищо за него — отвърна Никол. Целият свят внезапно й се стори напълно застинал.
— Сгодени са от много дълго време, откакто тя беше на две годинки — а тя съвсем скоро навърши осемнадесет — тихо каза Марта, сякаш искаше да смекчи удара. — От край време се знае, че херцог Клейбъроу не е свободен, за огромен ужас на всички млади дами. Изчакват да мине сезонът и да дойде лятото, за да се оженят.
— Разбирам — промълви Никол и се изправи вдървено. Пулсът бучеше в ушите й, оглушаваше я. Годеж между две толкова могъщи фамилии, годеж, сключен преди цели шестнадесет години, бе като записан върху камък. Все едно, че вече се бяха оженили.
Всичко пред очите й плувна в червена мъгла.
Значи не просто я е сметнал за омъжена, ами и е сгоден, а след седем-осем месеца ще бъде и женен. Този мъж беше по-голям мерзавец, отколкото бе предполагала!
— Никол! — Марта се изправи разтревожена. — Седни и пийни малко чай. Моля те.