Никол я погледна. Очите й святкаха.
— Мислех, че той иска да се ожени за мен! За мен!
— О, Никол!
Никол се обърна и тръгна към вратата с широки крачки.
— Никол, къде отиваш? — извика отчаяно Марта. — Не прави нещо, за което после ще съжаляваш! Моля те, недей!
Не знаеше дали Никол изобщо я е чула. Секунди по-късно я видя да изскача от конюшнята, яхнала по мъжки своя кървавочервен жребец, почти забила нос в черната му грива, и да препуска в галоп по посока на Чапман Хол.
Херцогът излезе от конюшнята, от която долитаха удари на чукове по дърво. Подменяше две от стените на обора, които се нуждаеха от сериозна поправка. Дотук беше доволен от напредъка на работниците, които бе наел.
Отправи се към къщата с широки крачки и с намерението да отдели малко време на кореспонденцията си преди обяда. Едва бе направил няколко стъпки обаче, когато звукът от препускащи копита го накара да се спре и да подири източника му.
Откъм гората, простираща се отвъд зле поддържаните ливади, се задаваше величествен чистокръвен жребец. Животното препускаше в галоп ливадата му, понесло на гърба си ниско приведения си ездач, и секунди по-късно се спря току пред него толкова рязко, че се изправи на задните си крака. За свое изумление херцогът разпозна в ездача му Никол Шелтън.
Никога досега не беше виждал дама, а и въобще жена, да язди по мъжки и това само по себе си бе повече от шокиращо. Гледката на дългите й крака, стегнати в прилепнали мъжки панталони и притискащи мощно коня, го омагьоса. После забеляза и всичко останало, цялата й невероятна, дива красота — пламтящите сиви очи, разпиляната й, разрошена от вятъра коса, която се вееше зад гърба й. Тя беше великолепна а той — замръзнал на мястото си, едновременно шокиран от дръзкото й пренебрежение към всички съществуващи правила и обзет от свирепо желание.
Никол скочи на земята и тръгна към него. Дългите й крака и изпъваха тъканта на панталоните, без да оставят нищичко от формите й на неговото въображение. Неспособен да откъсне очи от тази гледка, той мислеше единствено за това, че жена, която може да язди така кон, със сигурност би яздила и самия него не по-зле. Обзет от тази мисъл, забеляза чак в последния момент как Никол вдига камшика си.
— Жалък негодник! — изсъска тя, като замахна яростно към лицето му.
Само рефлексът помогна на херцога да сграбчи китката й в мига, в който преплетеният край закачи челюстта му, оставяйки след себе си болезнена червена диря. Изненадата му бързо се смени с гняв. Той изтръгна камшика от ръката й, строши го на две и го хвърли настрана. Никол нададе яростен вик и отново замахна, решена да го удари още веднъж. Той обаче я хвана за лакътя, изви светкавично ръката й назад и я блъсна към стената на обора. Никол нямаше намерение да се предава. Другата й ръка се стрелна хищно към него с извити пръсти и насочени напред нокти. Херцогът хвана и нея и Никол се озова прикована към стената с ръце над главата. Миг по-късно и няколкото сантиметра, които ги разделяха един от друг бяха стопени и коравото му, възбудено тяло се притискаше към нейното.
Случилото се току-що бе повече от невероятно, ала Никол продължаваше да се съпротивлява яростно, като животно, попаднало в капан, като обезумяла. Всяко нейно движение разгаряше още по-силно огъня в него и той се притискаше още по-плътно към нея, членът му пулсираше, прилепнал към нейната мекота в инстинктивен порив да я укроти.
— Пусни ме — извика тя. — Пусни ме, куче проклето, за да ти дам това, което заслужаваш!
В ума му затанцуваха ужасно картинни, чувствени образи.
— И какво е това, което заслужавам? — Дъхът му погали устните й и Никол застина. Очевидно едва в този момент бе осъзнала близостта и възбудата му.
— Не един, а десет камшика! — изръмжа тя.
— Не мисля, че си дошла за това.
— Дойдох, за да ти пусна кръв!
Той потръпна — реакция както на това ново доказателство за буйния й нрав, така и на мисълта какво би било той да пролее нейната кръв.
— Възбужда ли те идеята да пролееш кръвта ми, Никол? — попита той съвсем, съвсем тихо.
— Да! Да! Да! — Тя отново се замята яростно, сетне замръзна задъхана, осъзнала, че движенията й само правят позата им още по-интимна.
— Внимавай — приглушено каза той. — Ако днес ще се пролива още кръв, тя няма да е моята. — Погледна я право в очите. Беше се притиснал към нея толкова силно, че нямаше начин тя да не разбере какво има предвид. Очите й се разшириха — беше разбрала.
— Не би го направил.
— Точно в този момент бих. Не дойде ли тъкмо за това?