Тя се завъртя рязко с лице към него и отстъпи крачка назад. Той видя блясъка в очите й. Знаеше какво означава този блясък, и макар да бе отвратен от себе си, част от него ликуваше.
— Ти си този, който няма морал. Ти си този, който не би се спрял пред нищо, за да получи онова, което иска.
В гърдите му се надигна гняв.
— Грешиш. Предупредих те да не се връщаш тук, но ти се върна на своя глава. Ако не си дошла за това, което мога да ти дам, защо дойде тогава?
Никол зяпна. По бузите й плъзна ярка червенина.
— Каква арогантност! Дойдох, за да ти кажа какво мисля за теб сега, когато вече знам истината!
Той вдигна ръце на хълбоците си, устните му се сгърчиха присмехулно.
— Истината. О, да, Елизабет.
— Ти си все едно женен и въпреки това ме преследваше! Аз не знаех, мислех, че ме ухажваш. Мислел си, че съм омъжена жена без морал! Е, в такъв случай кой излиза прав и кой греши?
Чувство за вина загриза сърцето му, но той не беше готов да се изправи лице в лице с него. И не му харесваше да го обвиняват; не беше свикнал да му казват, че греши. Никой не се осмеляваше да му го казва. Ала тя се бе осмелила. Не му харесваше и собственото му поведение, нито преди, нито сега. За втори път тази жена го бе подтикнала към гняв и нежелана възбуда.
— Мислела си, че проявявам към теб интерес като ерген, който ухажва млада дама? — Тонът му бе подигравателен, рязък и жесток.
Тя отстъпи още крачка назад, почервеняла.
— Не мислех, че искаш да ме направиш просто своя любовница.
— И аз не мислех, че ти си целомъдрена стара мома.
От гърдите й се изтръгна сподавено възклицание. Херцогът не можа да повярва, че е изрекъл подобно нещо.
— Ти си жесток!
— Принуждаваш ме да бъда такъв! — грубо каза той. — Нека го кажа още веднъж: не сте добре дошла тук, лейди Шелтън, и не бива да идвате повече.
Никол скръсти ръце пред гърдите си.
— Никога повече няма да дойда тук, Ваша светлост. Освен, разбира се, за да поднеса на вас и невестата ви сватбен подарък.
Усмивката му бе саркастична като нейните думи.
— Значи тигрицата има доста остри нокти. Ще го кажа отново — не си добре дошла тук, Никол, и ако смяташ да създаваш проблеми между мен и Елизабет, по-добре размисли.
— Не се безпокой, нямам никакво намерение да разстройвам твоята безценна Елизабет!
С тези думи Никол се завъртя рязко и се спусна тичешком към жребеца си.
5
Любимата му руска хрътка го гледаше с надежда. Застанал пред огромното огледало до червения лакиран китайски скрин, херцогът намести копринената си вратовръзка, взирайки се безизразно в своето отражение. Когато се обърна и пое черното вечерно сако, подадено му от камериера Рейнард, хрътката ентусиазирано размаха опашка.
— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, Лад — измърмори той, — но отивам на вечеря.
Кучето въздъхна и положи глава върху големите си лапи. Явно бе обречено да прекара вечерта пред камината.
— Простете, че се намесвам, но изглеждате наистина чудесно, Ваша светлост — каза с възхищение Рейнард.
Херцогът кимна отсечено в знак на благодарност.
— Можеш да тръгваш, Рейнард. Слизам след минутка.
Той обърна гръб на отражението си и отиде до масата, където си наля чаша чай, смесен специално за него. Сетне мрачно се вторачи в съдържанието на фината порцеланова чашка, която се губеше в ръцете му.
Трябваше да откаже поканата на Шелтън. А той и за миг не бе помислил да го стори.
Седмица бе изминала, откакто Никол Шелтън беше пристигнала в лудешки галоп в имението му, за да си тръгне също толкова лудешки обратно след дългата и пламенна среща помежду им. За нещастие самата мисъл за това предизвикваше болезнено туптене в слабините му и той знаеше дяволски добре защо тази вечер отива в Драгмор.
Какво ставаше с него? Това ли било да страдаш от неутолена жажда? Никога досега не се бе случвало някоя жена да обсеби мислите му. Колкото и коравосърдечно да звучи, всичките му връзки бяха чисто сексуални, и в мига, в който актът приключеше, вниманието му се насочваше към по-значими въпроси. Не искаше мислите му да са обсебени точно от тази жена. Ядосан, той отпи глътка от екзотичния ароматен чай, сетне изхвърли остатъка, заедно с чашата и чинийката, в буйния огън. Порцеланът се строши с трясък, карайки Лад да вдигне любопитно глава към господаря си.
Беше освободил напрежението, но не бе успял да изтрие Никол Шелтън от мислите си. Продължаваше да си я представя такава, каквато я бе видял за последно — яхнала огромен буен жребец, обута в мъжки панталони. И го беше шибнала с камшика си. Всичко това все още му се струваше невероятно. И все още бе непоносимо възбуждащо.