Време беше да заиграе нейната игра по нейните правила и да й даде урока, който сама бе съчинила. Обърна се към нея с лека, хаплива усмивка.
— Тогава вие за малко не претърпяхте едно много сериозно увреждане, нали? — небрежно подхвърли той.
Лицето на Никол тутакси се изчерви, а триумфалната й усмивка се стопи. Тя с взря в него с разширени, ужасени очи.
— Когато конят ви побягна като пощръклял — добави той.
Облекчението й бе повече от очевидно.
— Колко съм ви задължена — съумя да промълви тя.
— За това, че ви спасих? — ехидно попита той, като си мислеше как едва не бе отнел целомъдрието й. — Един почтен мъж не би могъл да постъпи другояче, освен да протегне… ръка на една дама в беда. — Прекалено ясно си спомняше в каква беда бе изпаднала Никол в неговите обятия и под пламналото му, възбудено тяло. Как бе копнял да облекчи агонията й!
— Никога не ще мога да ви се отблагодаря достатъчно. — Думите едва излизаха от устните й.
— Но вие вече го сторихте — каза той. — Не беше ли това причината за втората ви визита?
Тя стисна челюст.
— Разбира се.
Херцогът докосна бузата си там, където го бе ударил камшикът й. Там имаше съвсем лек розов белег, забележим само при съсредоточено взиране.
— Имахте късмет — каза той, припомняйки си необузданото си желание, пробудено от нейната ярост.
— Голям късмет — изръмжа Никол.
Чад наруши тишината, възцарила се след разговора им — тишина, в която двамата се гледаха със святкащи очи.
— Никол е много добра ездачка. Не мога да си представя, че конят й е могъл да й се изплъзне от контрол.
— Хм, вижте — заобяснява херцогът без усмивка, като си припомни мекото й тяло под своето, — моят жребец беше доста неопитен и си имаше собствено мнение за посоката. Изгубил контрол над него, аз налетях право върху нея. Бях толкова унесен, че успях да се спра чак в последния момент.
От устните на Никол се изтръгна задавен звук. Стоеше съвсем близо до него в блестящата си коралова рокля, на не повече от педя от него, ужасяващо близо. Гърдите й се надигаха учестено, изпълнени с ярост. Дали ще съумее да сдържи необуздания си нрав, запита се той, или вулканът на гнева й се готви да изригне?
Ала тя заговори със сладък, прекалено сладък глас.
— Имах голям късмет, че се случи да ми налети херцогът, искам да кажа, жребецът на херцога, не мислите ли? На човек не му се случва всеки ден да бъде удостоен с подобна чест.
— Искате да кажете — процеди през зъби херцогът, — че ако не бях връхлетял върху вас, вашата кобила нямаше да се подплаши — и то в последния момент, трябва да добавя, — и аз нямаше да бъда удостоен с изключителната чест да ви спася. — Беше му трудно да контролира гнева и тона си.
Никол кипеше от ярост, но не каза нищо. Херцогът се усмихна победоносно.
Графинята размени тревожен поглед със съпруга си и преди дъщеря им и гостът да са се впуснали в нов словесен дуел, побърза да каже:
— Защо не седнем на масата да похапнем? — Тя се усмихна някак прекалено лъчезарно. После пристъпи към херцога и му подаде ръка. Погледът й обаче бе насочен към Никол. — Не си ми споменавала, че се познавате, скъпа.
— Не е ставало дума — отвърна Никол и продължи подигравателно: — За разлика от някои други неща, които винаги стават.
Като почетен гост херцогът бе настанен вдясно от графа. Вечеряха в по-малката от двете трапезарии на имението, тази, която обикновено използваха за семейни и други събирания в тесен кръг. Графинята бе седнала в срещуположния край на масата, която събираше дванадесет души, а Чад беше вдясно от нея. Никол седеше срещу херцога, от другата страна на баща си. Херцогът помогна на Джейн да се настани, после се върна до собственото си място точно навреме, за да се полюбува на Никол, която в този миг се приведе напред, за да седне, разкривайки щедро част от гърдите си.
Нарочно? Беше достатъчно опитен, за да е сигурен, че е така. Играта на думи помежду им и близостта на Никол вече бяха сторили опасни неща със слабините му, разпалили бяха в тях огън, който херцогът не желаеше ни най малко, нито сега, нито когато и да било. Стиснал устни, той седна, решен да не поглежда изобщо към нея.
Последната й забележка още звучеше в ушите му. Наистина ли бе имала предвид това, което си мислеше? Нима се бе осмелила да коментира колко лесно се възбужда, когато е покрай нея? Погледът му неволно се спря отново на лицето й. В отговор Никол се усмихна многозначително — усмивка, която бе безкрайно съблазнителна и безкрайно вбесяваща.