Тя го предизвикваше и ако не бяха тук, в Драгмор, щеше да я измъкне навън и да й покаже колко е опасно да си играе толкова опасна игра с мъж от неговия калибър. Досега нито една жена не бе дръзвала да предизвика гнева му така, както бе сторила тя тази вечер, а също и при последната им среща. Глупачка ли е или безкрайно смела и също толкова безразсъдна? Времето ще покаже, помисли си той и веднага се сепна, осъзнал че очаква някакво продължение на отношенията помежду им. А това бе не само невъзможно, беше изключено.
Никол го гледаше и погледите им се срещнаха. Въпреки че бяха в Драгмор на вечеря със семейството й, скоро щеше да дойде и неговия ред. Той задържа погледа й толкова дълго, че накрая чувството за благоприличие я принуди да извърне първа очи.
— Какво възнамерявате да правите с Чапман Хол? — попита графът, докато им сервираха първото блюдо — студена сьомга с лек лимонов сос.
— Още не съм решил, но навярно ще го обявя за продан.
— Толкова работа само за да го продадете? — попита с предизвикателен тон Никол.
Смръщеният му кафяв поглед отново се впи в нейния.
— Някои начинания изискват човек да се потруди и колкото повече е трудът, толкова по-голяма е наградата накрая. — Думите му можеха да се отнасят за какво ли не, но в случая се отнасяха за нея.
Тя се усмихна.
— А понякога може да има огромен труд и никаква награда.
Как ми се иска да доиграя тази игра до края, помисли си херцогът. Как му се искаше да я доведе до мига, в който тя ще се поддаде изцяло на властта му, безсилна да я отхвърли.
— Подобни случаи са много, много редки. — Той рязко се обърна към майка й. Не искаше да продължава тази схватка, боеше се, че вече са разкрили прекалено много. — Сьомгата е вкусна, лейди Джейн.
Колкото и да се опитваше да се сдържи, Джейн непрекъснато местеше очи от него към дъщеря си и обратно.
— Радвам се, че ви харесва — промълви тя, като хвърли поглед към съпруга си.
Графът разбра и подхвана по-безопасна тема: състоянието на пазара. Макар че по правило такива въпроси не се обсъждаха в смесена компания, като глава на семейството графът можеше да избира за какво да се говори. При това и двете жени изглеждаха напълно заинтригувани от разговора и го слушаха с внимание. Херцогът отговаряше на своя домакин автоматично, ала вниманието му бе насочено другаде. Защото Никол продължаваше да го предизвиква — този път като му хвърляше коси погледи изпод полуспуснатите си мигли, — сигурна, че ще й се размине безнаказано.
След като се нахраниха, всички се преместиха в салона за по едно питие след вечеря. Графът попита херцога дали има нещо против дамите да им правят компания. Разбира се, след като му се бе наложило да понася цяла вечер съблазните на Никол, херцогът вече беше напълно изнервен и копнееше да изпуши една пура на спокойствие с графа и Чад. Като джентълмен обаче, той не можеше да откаже.
Но двадесет минути по-късно Никол се извини, като хвърли един последен поглед на херцога. Той се загледа след нея, докато излизаше от стаята. Сигнал ли му бе дала? Погледът й беше едновременно леден, самодоволен и някак свенлив. Дошъл ли бе най-после неговият ред да изравни резултата?
След пет минути той също помоли да го извинят за малко. Домакините би трябвало да решат, че е отишъл по нужда. Докато вървеше по коридора, оставил салона зад гърба си, всичките му сетива бяха нащрек. Знаеше, просто знаеше, че тя е някъде наблизо. Когато мина покрай библиотеката и надникна вътре се увери, че е бил прав и се спря.
Тя лежеше на една страна на дивана и четеше. Позата, преднамерена или не, бе поза на класическа Венера. Хълбоците и бяха пищно заоблени, тежките й гърди преливаха от деколтето. Щом го видя, очите й се разшириха, Херцогът не можа да определи дали и това е поза или не.
Той се усмихна — първата му истинска усмивка за вечерта, при това безкрайно заплашителна. После влезе в библиотеката и затвори вратата.
Никол изпусна книгата и възкликна:
— Какво си мислиш, че правиш?! Не можеш да влизаш тук!
— Не мога ли? — попита той, като тръгна към нея.
Тя се надигна без да спуска крака на пода. Херцогът се наслаждаваше на гледката на гърдите й, които се вълнуваха задъхано.
— Ти си поигра — каза той с измамно мек глас — и сега е време да си платиш.
Никол тутакси скочи на крака. В същия момент той се хвърли към нея, сграбчи я и я придърпа към себе си.