— Забавлява ли се тази вечер, Никол?
— А ти забавлява ли се? — попита вместо отговор тя.
— Не — отвърна той. — Но смятам да се позабавлявам сега.
Сигурна какво ще последва, Никол се опита да се изтръгне от хватката му. Той обаче не я пусна, въпреки че част от него бе шокирана от неуважението, което проявяваше към своя домакин и от безразсъдното му пренебрежение към възможните последици от това. Без да обръща внимание на тази част от себе си, той притисна Никол към себе си и я целуна.
От устните й се изсипа порой от яростни протести, ала херцогът пренебрегна и тях. Стиснал китките й в стоманената си хватка, той мачкаше устните й с безкрайно търпение. Тя си пое дъх и той веднага се възползва от това, за да провре език дълбоко в нея. Никол изстена и не след дълго притихна в ръцете му, попивайки жадната му, пламенна целувка.
Херцогът обаче не се задоволи само с това, а улови китките й с една ръка. Другата впи в хълбоците й и я притисна плътно към себе си. Никол се отпусна в обятията му, стенейки тихо. В отговор прегръдката му също се промени — вече не беше хватка на враждебен хищник, а сладка, опияняваща ласка. Целувката им се превърна в горещо единение, което не свършваше и не свършваше.
Внезапно до слуха му достигна някакъв шум. Това начаса му припомни кой е той, коя е тя, къде се намират и какво правят. И той я отблъсна от себе си.
Никол залитна, изчервена и задъхана. Погледът, който му отправи, бе замаян и премрежен — поглед на жена, обладана от страст.
— Моята награда — приглушено каза херцогът. Знаеше, че не може да остане с нея и миг повече, знаеше, че да го хванат тук би било краят и на двама им. Затова рязко се обърна и излезе, оставяйки слисаната Никол вътре сама.
Беше стигнал вече до средата на коридора, когато я чу да го проклина. После се чу и звук на строшено стъкла. Запита се какво ли е счупила, ала не можа да се усмихне. Победата невинаги е сладка.
6
Облечена в син копринен халат, Джейн влезе в спалнята на графа, прилепена до нейната собствена. Никога не спеше в своя апартамент, макар че държеше всичките си вещи в него и от време на време обичаше да посяда пред камината с книга в ръка. На прага тя се спря. Изражението й беше тревожно.
Графът беше гол до кръста. Все още не бе свалил панталоните и чорапите си. Прехвърлил вече петдесетте, той имаше стройното, здраво тяло на мъж, който през по-голямата част от живота си се е занимавал с физически труд. Беше се научил да изпитва удоволствие от физическата работа още по време на детството си в Тексас и така и не бе пожелал да се откаже от този си навик. И до ден днешен имаше ли някъде да се гради каменна стена или да се ограждат обори, той с радост се включваше, доколкото му позволяваше времето. Сега обаче графът посрещна синия поглед на съпругата си с мрачно изражение.
Тя прехапа устни и пристъпи напред.
— Какво става между тях двамата, Никълъс?
— Значи и ти си забелязала?
— Как бих могла да не забележа? Колкото и да се опитваше да го скрие, херцогът кипеше от гняв, а Никол го предизвикваше, готова съм да се закълна в това.
Графът приседна на един диван, за да свали чорапите си.
— Никога не съм виждал Никол такава.
Очите на Джейн внезапно блеснаха развълнувано.
— Никълъс, тя се беше облякла така заради него. Тя проявява интерес към него.
Графът се изправи. Необикновено светлите му сиви очи святкаха.
— Звучиш така, сякаш си щастлива. Да не си си загубила ума?
Джейн се сепна. Съпругът й никога не й беше говорил така.
— Уверявам те, че умът ми си е съвсем на мястото.
— Извинявай — изпъшка той, като придърпа крехката си, изящна съпруга в прегръдките си. — Разстроен съм и си го изкарвам на теб.
Джейн го прегърна. Обичаше да усеща мощното му тяло, обичаше съпруга си по-силно дори от времето, когато се бяха запознали и когато беше едва шестнадесетгодишна. Преди цял един живот — цял един прекрасен живот.
— Никълъс, би трябвало да се тревожим, знам, но… — Тя си пое дъх. — Можеш ли да си представиш? Нашата дъщеря — херцогиня?
Никълъс я пусна и я изгледа невярващо.
— Джейн, ти изобщо не знаеш какво говориш! Херцог Клейбъроу е сгоден.
— Знам това. Но годежите се развалят.
Никълъс я погледна мрачно.
— Не и в този случай — рязко каза той. — Достатъчно добре познавам Клейбъроу. Той спазва неотклонно девиза на своя род — „Честта над всичко“. Дори да се влюби до полуда в нашата дъщеря, той никога, за нищо на света, няма да развали годежа си. Вместо това ще разбие сърцето на Никол.
— Божичко! — възкликна Джейн.