Никълъс се извърна и прокара ръка през гъстата си черна коса, набраздена от сиви кичури.
— Така че каквото и да е имало между тях, то вече свърши. Колкото по-скоро Клейбъроу се върне в Лондон, толкова по-добре за всички ни.
— Но ти каза, че той е мъж на честта и аз съм сигурна, че си прав. Човек трябва само да го погледне, за да разбере, че е почтен и честен. Никога не би сторил нещо, което би компрометирате Никол. Прекалено много се тревожим.
Никълъс се извърна към нея с кисела гримаса.
— Джейн, той е мъж. Този факт говори сам за себе си. Или си забравила, че понякога почтените мъже се държат ужасно непочтено, щом става въпрос за жените, които обичат?
Думите му върнаха и двама им назад във времето, На същото това място, когато Джейн бе на шестнадесет години, а той — неин настойник.
— Сега вече наистина съм разтревожена, Никълъс — каза тя, преди да се отпусне в прегръдките му.
Никол се престори, че се е успала, ала в мига, в който чу чаткането на подкови под прозореца, скочи от леглото и проследи с поглед баща си и Чад, които се отдалечаваха от къщата. Тя прехапа нервно устни, после се спусна към скрина и измъкна оттам широка бяла риза и чифт панталони. Снощи беше разярена, но тази сутрин се чувстваше странно възбудена, почти щастлива.
Не че гневът й към херцога бе преминал, разбира се. Беше върхът на арогантността от негова страна да дойде на вечеря тук след случилото се помежду им, след долните му предположения за нея, след похотливия му интерес и след бруталния начин, по който я беше отблъснал. Хиляди, хиляди пъти по-нагли бяха волностите, които си бе позволил в библиотеката, само през няколко врати от родителите й. А ако имаше смелостта да погледне в очите цялата истина, трябваше да осмисли преди всичко собствената си реакция към неговите аванси — та тя бе капитулирала пред него почти без да каже и дума! Споменът за това я изпълваше с гняв, срам и унижение. Такива ли са били намеренията му — да я унижи, като я съблазни? Нямаше да се изненада, ако е било така, защото вече знаеше, че този мъж има скандалната репутация на заклет женкар. Очевидно той не притежаваше нито морал, нито чувство за чест. И тя възнамеряваше да му каже право в очите какво мисли за позорното му поведение.
Облече се и се спусна забързано по стълбите, сигурна, че в такъв ранен час не ще срещне никого друг, освен прислугата; майка й обичаше да спи чак до към осем, макар че за една дама дори това бе твърде ранен час за ставане. Стомахът й се беше свил на топка от напрежение и нетърпение, затова не се спря да закуси, не изпи дори чаша чай. Изтича право в конюшнята, оседла с помощта на един от конярите своя грамаден жребец и препусна в галоп.
Студеният режещ въздух на ранното утро вещаеше приближаването на есента. Никол премина по алеята пред къщата, после кривна през моравата и прескочи без усилие каменната ограда, която я отделяше от ширналите се отвъд ливади. Овцете, които пасяха там, се разпиляха подплашени. Никол се засмя ликуващо, сетне прескочи още една ограда с лекотата и грацията на превъзходна ездачка, и се понесе по една пътечка през гората, разпръсквайки златистите и кафявите листа, нападали по земята. Около миля по-нататък тя дръпна юздите на коня си. Беше стигнала края на моравата, ограждаща Чапман Хол.
Сърцето й туптеше силно в гърдите, страните й бяха зачервени от лудешката езда. Жребецът изпръхтя нетърпеливо, жаден за още. „После“, обеща му Никол като погали запотената му шия и го подкара по-спокойно напред.
Беше рано, но откъм конюшнята вече долитаха силните удари на чуковете на дърводелците. Никол отиде до къщата, завърза коня си за един стълб, изкачи тичешком стъпалата и похлопа с тежкото медно чукало.
Не последва никакъв отговор.
Тя почука още няколко пъти. Започваше да я обзема безпокойство. Възможно бе херцогът да не си е у дома, ала прислугата със сигурност беше тук. Въпреки това цялата къща изглеждаше пуста, сякаш изоставена.
В гърдите й се надигна ужас. Тя хвана отново юздите на коня си и се отправи решително към конюшнята. Може би той е вътре, за да следи работата на хората си. Ако не е, те със сигурност ще знаят къде е. Той трябва да е тук, нали?
Никол остави коня отвън и пристъпи в конюшнята. Чуковете замлъкнаха. Двамата мъже, които ги държаха, се обърнаха към нея.
— Търся Негова светлост — каза тя. Вече бе успяла да привикне към сумрака в конюшнята и да разпознае в работниците двама селяни от Лесинг. Втренчените им погледи обаче я караха да се чувства неловко. Никога не общуваше с работниците, освен ако не беше с баща си и Чад. Сега си даваше ясно сметка и за мъжките си одежди, и за това, че беше напълно незащитена.