Защото когато видя да удрят детето й, Изабел се разяри и се нахвърли върху Франсис с намерението да издере лицето му с нокти. Все още замаян от удара, Ейдриън стана безпомощен свидетел на лекотата, с която баща му й попречи да стори това, и на жестокостта, с която я повали на пода. Сетне Франсис се изсмя, нарече я курва и излезе от стаята. Тогава Ейдриън пропълзя до майка си разплакан, но за негово облекчение тя се изправи, прегърна го и прошепна, че всичко е наред. Щом се увери, че Изабел е добре, той усети как го изпълва изгаряща омраза към баща му, която бе жива и до ден днешен. Изобщо не чу как майка му го заклева никога повече да не се намесва в споровете й с Франсис. С цялото си детско същество се молеше баща му да умре, молитва, останала неизпълнена още цели двадесет и две години.
Но аз не съм грубиян като Франсис, помисли си той. Никога в живота си не бе вдигал ръка срещу дете или жена. Не пиеше, не играеше комар. И със сигурност не изпитваше влечение към своя пол.
Като млад обаче и Франсис явно бе обичал жените, защото едва по-късно беше насочил предпочитанията си към младите мъже. Един джентълмен никога не би се нахвърлил върху Никол така, както бе сторил той снощи, но баща му несъмнено би го направил без капчица колебание.
Херцогът си припомни срещата си с нея при конюшнята на Чапман Хол и как я беше приковал към стената, след като тя го удари с камшика си. Не бе възнамерявал да я укротява толкова грубо, ала го беше сторил.
Страхуваше се от тази новооткрита страна на характера си, за чието съществуване досега не бе и подозирал. Нито една жена до този момент не я бе изваждала на показ и това беше още една причина да стои далеч от Никол Шелтън.
Той бе сгоден за Елизабет, която беше не само негова братовчедка, но и мила и приятна дама. Познаваше я от дете и за нищо на света не можеше да я нарани. За нищо на света нямаше да пренебрегне своя дълг и да опетни своята или нейната чест. Тогава защо снощи в Драгмор предизвика съдбата? Ако го бяха открили с Никол, щеше да бъде принуден да се ожени за нея и да развали годежа си с Елизабет. Очевидно, реши той, е било някаква моментна лудост.
За миг си представи Никол като своя жена. Това би било възможно най-лошата съпруга — дръзка, непокорна, предизвикваща непрекъснато гнева му. За разлика от Елизабет, която щеше да му посвети живота си и да му се подчинява във всичко. Защо изобщо ги сравняваше, когато за сравнение не можеше да става и дума?
И все пак Никол беше искала да се омъжи за него. Нищо, че сега явно бе решила да го разяри като някаква безумна и много безразсъдна форма на отмъщение. Внезапно той замръзна на мястото си.
Нима снощи му е устроила капан?
Никол не беше първата жена, която искаше да се омъжи за него, съвсем не. Херцогът бе напълно наясно, че всеки сезон е пълен с много млади дебютантки, решени да привлекат вниманието му и да го накарат да изостави Елизабет. Той, естествено, ги пренебрегваше изцяло.
Не можеше обаче да пренебрегва повече това, което се бе случило с Никол. Тя беше сметнала, че той я ухажва, докато Ейдриън всъщност планираше просто една малка авантюра. Обзеха го угризения. Беше я наранил. За пръв път откакто двамата бяха узнали истината един за друг се осмеляваше да си го признае. Съвсем ясно си спомняше шока й, когато й се извиняваше за погрешното си предположение, че е омъжена. А сега, след като се бе осмелил да си припомни тази среща, си спомняше съвсем ясно и болката и унижението в погледа й. След това се беше старал да отбягва мисълта за това какво й е причинил, но сега вече не можеше. Чувстваше се като пълен мерзавец.
Ала Никол се бе съвзела твърде бързо от удара, който несъзнателно й беше нанесъл. И снощи съвсем не се беше държала като наранена, покрусена госпожичка. Снощи тя беше съблазнителка, беше размахала красотата си като боен пряпорец, беше дръзнала да го предизвика на словесен двубой. Беше го омагьосала. Вместо да се прибере в стаята си, където щеше да е в безопасност, тя се бе излегнала на канапето в библиотеката в една безкрайно предизвикателна поза. И когато той се хвана на въдицата, нахвърли се върху нея и я сграбчи в прегръдките си, почти не му беше оказала съпротива. Броени мигове след това вече стенеше възбудено в обятията му.
Капан ли е било?
Херцогът метна кърпата на пода, отиде гол до дрешника и напълно автоматично навлече някакъв халат. Обзе го ярост. Никол Шелтън не бе първата жена, опитала с красотата си да сложи край на годежа му, но беше първата, на която той се бе поддал. Сега вече беше сигурен, че поведението й е било целенасочено, че се е стремяла да бъде компрометирана, да го хванат с нея. Защо иначе ще го чака в библиотеката? Защо, по дяволите?