Беше права. Майка му се държеше глупаво, въпреки че Изабел бе всичко друго, но не и глупава.
— Значи трябва да се прибираш по-рано, щом се изморяваш толкова лесно.
— Обещавам — каза тя и херцогът знаеше, че наистина ще го стори. Както знаеше, че би сторила всичко, което поиска от нея.
Никол и Джейн пристигнаха в Лондон след полунощ, защото бяха потеглили от Драгмор чак следобед. Реджина беше излязла с лейди Хендерсън и още не се бе прибрала. Домашната прислужница мисис Дойл им съобщи, че е отишла на бала у Баринггън. Двете жени предпочетоха да не я чакат и си легнаха.
Никол стана с изгрева, неспособна да измени на дългогодишния си навик и нетърпелива да види сестра си, която не беше виждала от месеци. До вчера в живота й имаше само мрачни облаци, ала днес от прозореца долиташе птича песен и Никол се чувстваше бодра и щастлива. За пръв път от години се радваше, че е в града и очакваше с трепет забавленията, които щеше да й предложи денят.
Освен това не спираше да я занимава въпросът дали ще го види.
Излезе да поязди, придружавана в името на благоприличието от един слуга. В този ранен утринен час, в който повечето представители на нейната класа тепърва си лягаха, Риджънтс Парк беше напълно пуст. В осем часа търпението й се изчерпа и тя влетя в спалнята на сестра си. Реджина лежеше свита на кълбо под завивките, потънала в здрав сън. Усмихната, Никол пристъпи на пръсти до леглото и дръпна рязко одеялото.
Реджина измърмори недоволно и закри очите си с ръка.
— Ставай, поспаланке — извика Никол, като издърпа възглавницата изпод тъмнорусата глава на сестра си и я замери с нея.
— Никол?
Никол приседна на леглото.
— Самата аз.
Реджина захвърли възглавницата на пода, напълно разбудена и слисана. После нададе радостен вик и прегърна силно сестра си.
— Какво търсиш тук? Не мога да повярвам!
— Почувствах се отегчена — отвърна Никол с усмивка. — Изглеждаш ужасно. Кога се прибра снощи?
Реджина се намръщи, но това с нищичко не накърни красотата на класическите й черти. Не, това осемнадесетгодишно момиче никога не изглеждаше ужасно.
— Призори. Балът у Баринггън беше страхотен. Всички, които претендират да са нещо, бяха там! О, трябваше да дойдеш по-рано!
Никол се вцепени. Сетне се наведе да вдигне възглавницата от пода, за да скрие изражението си.
— Всички ли? Кои всички?
— Поименно ли искаш да ти ги изреждам? — изсумтя Реджина. — Довечера навалицата ще бъде у Уилоуби. Идваш ли?
— Не бих го пропуснала за нищо на света — отговори Никол. Вече окончателно събудена, Реджина се надигна и се взря изпитателно в сестра си.
— Никол, изглеждаш ми променена. Какво става? Ти мразиш Лондон. Наистина ли смяташ да напуснеш усамотението си и да се впуснеш във вихъра на светския живот?
Никол се поколеба. Много й се искаше да се довери на сестра си, но се боеше. В края на краищата, какво можеше да й каже? Че херцог Клейбъроу е имал непочтени намерения спрямо нея? Че тя, глупачката, се е оставила целувките му да я покорят? Че сега той е в Лондон и че може би, само може би, това е причината Драгмор внезапно да стане толкова отегчителен? Че се пита дали ще го види тази вечер?
— До гуша ми дойде да имам за компания само овце и крави — каза накрая тя. Обичаше Реджина и й беше неприятно, че я лъже, но нямаше избор.
— Е, не те обвинявам! — извика Реджина. Винаги беше предпочитала куклите и дантелите пред ездата и катеренето по дървета. Едва ли имаше други две сестри, които да си приличат толкова малко. — Толкова се радвам, че си тук! — Тя импулсивно прегърна сестра си. — Само стой с мен — каза със сериозен тон. — Ще те запозная с всички и ще си прекараш страхотно!
8
Големият салон у Уилоуби бе вече пълен, когато Никол и Реджина пристигнаха заедно с майка си. В салона, който макар и по-малък от бална зала, с лекота можеше да побере сто души, беше претъпкано и топло. Навсякъде се виждаха гости, пиещи шампанско и други питиета, както и слуги, предлагащи богато и екзотично разнообразие от ордьоври. На една специално издигната платформа свиреше трио музиканти, но оживените разговори на бляскавата тълпа заглушаваха звуците на пианото, арфата и цигулката.
Салонът беше претъпкан, но не чак толкова, че присъстващите да не забележат веднага появата на Никол. Още щом пристъпи през прага, тя видя как стоящите най-близо до сводестия вход се обръщат с усмивка към сестра й и майка й… и как после устите им зяпват от изненада. Сърцето й тутакси се качи в гърлото.