А сега Никол не само щеше да се появи отново в обществото, но и щеше да се появи сама. Не само, че родителите й и Реджина бяха в Лондон, ами и брат й Ед бе в Кеймбридж, а брат й Чад — във Франция по работа. Нямаше придружител. Дамите не ходеха на балове без придружител, освен ако не бяха над тридесетте, а Никол беше под тази възраст.
И все пак тя ще отиде на този бал с маски, нищо че е сама. Ще го стори с достойнство и класа и ще натрие носа на тази снобарка Стейси Уъртингтън.
Наметната с пелерина от фина червена вълна, в петък вечерта Никол се отправи към Тарънт Хол. Беше се превърнала в същинско кълбо от нерви. По-рано през деня бе изпитала известни колебания дали въобще трябва да ходи на бала, но в крайна сметка с цената на много усилия беше успяла да ги потисне. Бяха я предизвикали, а тя не беше страхливка. Ще отиде на бала, пък да става каквото ще.
Имаше ужасното предчувствие, че ще съжалява за тази вечер. Ако имах малко разум в главата си, каза си тя, щях да забравя за Стейси Уъртингтън и да си стоя в къщи, както подобава на една благопристойна млада дама.
Но вече е твърде късно, помисли си тя, като прокара пръсти по лъскавата оранжева фуста и яркорозовата пола под пелерината. Никога не се бе държала благопристойно, поне не в общоприетия смисъл. У нея имаше нещо диво, винаги го бе имало. Наследила го бе от бащиния си род, или поне така казваше майка й, въпреки настояванията на графа, че незачитането на правилата било черта на семейство Баркли. На двадесет и три Никол бе вече достатъчно зряла и честна пред себе си, за да признава чудатостта на характера си и да я приема. Тъкмо тази дива част от нея беше приела предизвикателството на Стейси и в момента я тласкаше напред въпреки здравия й разум.
Винаги бе мразила правилата и условностите, които оковаваха съвременните жени. За щастие не беше сама във възгледите си, макар да се числеше към едно доста радикално малцинство, водено от боркини за права на жените като Елизабет Кейди Стантън и собствената й леля Грейс Браг. От жените се очакваше единствено да се отдават на нежни женски занимания като подреждане на цветя и рисуване на акварели. Когато възпитателката й се опита да я научи на тези изкуства, осемнадесетгодишната тогава Никол изпадна в ярост. По цял ден да рисува рози, докато Чад, Ед и баща й кръстосват Драгмор с конете си и наглеждат арендаторите, фермите и добитъка? Никога!
Разбира се, беше принудена да изучи споменатите занимания, което тя стори с огромно отвращение, но в свободното си време не оставяше на мира мъжете в семейството, докато накрая й позволиха след часовете си да ги придружава — свобода, немислима за една благовъзпитана млада дама. През детството и пубертета Никол безкрайно съжаляваше, че не е момче. Не беше ли на седлото заедно с братята и баща си, можеха да я открият да чете — четеше всичко, от чувствената Байронова поезия до „Правата на жените“ на Джон Стюарт Мил. Семейството й не обръщаше голямо внимание на момчешките й наклонности, докато изведнъж тя не се превърна в жена, а дори тогава правеха всичко възможно да пренебрегват необичайното й поведение.
Щяха да умрат, ако знаеха какво върши в момента, да не говорим ако я видеха.
Имаше на разположение само три дни, за да намери костюм за бала, но успя да разреши проблема, като прерови огромния таван на къщата. Майка й, Джейн Баркли, на времето бе популярна театрална актриса, въпреки че няколко години след женитбата си беше изоставила своята кариера, за да се посвети на децата, на съпруга си и на Драгмор. Актьорството бе в кръвта й, защото Джейн бе истинска дъщеря на майка си — прочутата и несравнима Сандра Баркли. Затова на тавана имаше цели сандъци, пълни с прекрасни костюми.
Никол избра костюм на циганка. Не можеше да не признае, че с тази коса и очи изглежда напълно автентична в ярките, пъстри дрехи. Разбира се, костюмът беше дързък. И не беше съвсем благоприличен. Блузата разгалваше раменете й доста предизвикателно, а полите стигаха едва до коленете. Но циганките, както я увери тринайсетгодишната Ани, ходели боси и с къси поли. На Никол не й пукаше. Щом Стейси Уъртингтън и малката й приятелка я видеха, щяха просто да припаднат! Сигурна бе, че те изобщо не очакват да дойде.