Никол не можа да се усмихне, все още не можеше и да си поеме дъх. Но не бе сигурна дали това е защото стотици хора продължаваха да я зяпат втренчено или защото той стоеше толкова близо до нея, че почти усещаше топлината на силното му тяло.
— Благодаря — промълви тя.
— Великолепен костюм — каза херцогът. В гласа му не личеше каквото и да било усилие.
Никол се завъртя и срещна погледа му. Подът под краката й сякаш пропадна.
Той беше красив. Зашеметяващо красив, зашеметяващо мъжествен. Почувства се малка като джудже. Тъмните му очи подчиняваха нейните, омагьосваха я със силата си.
— Вие сте уникална, лейди Шелтън — рязко каза той, а погледът му се плъзна надолу по тялото й. — И аз поне намирам това за очарователно.
Сетне също толкова рязко й обърна гръб, кимна на домакинята и се отдалечи, оставяйки двете жени сами.
— Уникална — промълви лейди Адърли, сякаш не можеше да повярва на ушите си.
Сърцето на Никол затуптя отново. Обзе я лудо вълнение. Думите му очевидно бяха комплимент. Божичко, този зашеметяващ мъж й беше направил комплимент!
Имаше чувството, че не върви, а се носи сред тълпата. Хората продължаваха да я зяпат, но сега тя не забелязваше никого, защото думите му още звучаха в главата и. „Великолепен костюм… Вие сте уникална, лейди Шелтън…“
В ръката й неусетно се бе озовала чаша шампанско. Сърцето й пулсираше лудо, беше и някак твърде горещо. Погледът й обходи залата. Видя го веднага. За нейно смайване, той я гледаше втренчено.
Разделяше ги огромно разстояние. Не можеше да види ясно очите му, но имаше чувството, че я изгарят. Виждаше и напрегнатото му лице. Не бе способна да отклони поглед от него, не и докато той не вдигна собствената си чаша шампанско, сякаш за тост и нейна чест… или в тяхна чест.
Никол бързо му обърна гръб. Херцог Клейбъроу. Колко дълго ще остане в Чапман Хол? Женен ли е? И какво става с нея? Беше се превърнала в кълбо от нерви и не можеше да откъсне очи от него! Ето, отново се бе вторачила в него.
Той слушаше разговора на неколцина лордове и дами и изглеждаше отегчен и нетърпелив, точно както при появата си в салона. Стейси Уъртингтън стоеше до него и го гледаше с обожание. Ревност бодна сърцето на Никол — дълбока, остра, гореща. Силата й я изненада. В този миг, сякаш почувствал погледа й, херцогът се размърда и отново я прониза с очи. Никол знаеше, че трябва да сведе поглед, но не го стори. Не можеше.
Помежду им премина електрически ток.
— Скъпа Никол, от колко време не сме се виждали!
Вниманието на Никол бе отклонено насила от херцога точно в мига, в който устните му се извиха в лека, сардонична усмивка. Сивокосата жена пред нея беше маркиза Хейзълууд. Скова я напрежение. След скандала тази жена бе една от най-яростните й хулителки. Но сега маркизата се усмихваше, сякаш бяха стари приятелки.
— Толкова се радвам да те видя отново, Никол. Божичко, представяш ли си? Херцогът казва, че ти си красавицата на вечерта!
Никол нямаше представа каква игра играе маркизата, но решително отказваше да участва в нея.
— Да, доста време мина, нали? — Гласът й беше хладен, защото не бе забравила как се бе отнесла с нея тази жена преди четири години. — О, струва ми се, че станаха вече четири години от онази вечеря в Касълтън. Спомняте ли си този малък празник?
Маркизата не можеше да не си спомня как с острия си като меч език бе накълцала Никол на парченца пред дузина от гостите в Касълтън. Беше стигнала дотам, че да я нарече персона нон грата, и то с пълното съзнание, че Никол чува всяка дума. Но сега същата тази маркиза се усмихваше така, сякаш това никога не се е случвало.
— О, толкова са много тези празници — въздъхна тя, сетне вдигна лорнета си и огледа костюма на Никол. — Сега виждам защо херцогът намира костюма ти за уникален. Моля те, отбий се следващия път, когато минаваш край Хейзълууд, и предай поздравите ми на графинята и графа. — И като потупа приятелски Никол по ръката, херцогинята се обърна.
Никол беше слисана… и вбесена. Тя не беше глупачка. Знаеше, че маркизата я кани в Хейзълууд само защото бе получила одобрението на херцога. Гняв кипна в гърдите й. Ако херцогът не бе тук тази вечер, или пък ако не беше похвалил костюма й, щеше ли тази жена да се държи поне малко приятелски? Сигурна бе, че отговорът е не.
Никол изпи още една чаша шампанско, като се разхождаше из салона и търсеше тайно херцога с надеждата случайно да се натъкне на него. За нейно удивление много от гостите я заговаряха, канеха я да ги посети. Това не й доставяше никакво удоволствие. Но за пръв път осъзна колко огромна власт притежава херцогът. Думите му тази вечер нямаха за цел да я защитят. Бяха искрени, но небрежно произнесени. И все пак скандалът изведнъж бе престанал да съществува.