— Аз попитах първо теб — напомни й той мрачно.
— И аз казах „не“.
— Да, съвсем ясно ми показа какви са чувствата ти. Защо още спориш с мен?
— Целият ми живот се решава без мое съгласие и ти ме питаш защо споря с теб?
— Никол — каза той уморено, — можеш да спориш до припадък, но всичко е решено. Ще се оженим след две седмици. Това е окончателно.
Никол вирна брадичка. Знаеше, че е притисната до стената. Всичко беше безнадеждно, освен ако не направеше нещо драстично, но сега не можеше да мисли за това.
— Ейдриън — долетя до тях женски глас. — Ето къде си бил. Чудех се къде изчезна.
Никол се сепна, а херцогът пусна ръката й. Тя преглътна сълзите си, бликнали от безсилие и гняв. Без да й обърне и капка внимание, Стейси Уъртингтън се усмихна нежно на херцога.
— Ще се върнем ли вътре?
— Скъпа моя — каза херцогът, като хвана Никол под ръка и й хвърли предупредителен поглед, който Стейси не успя да види. Палецът му погали китката й. — Ще влезем ли? — попита той, отправяйки й една от редките си усмивки. Тя смекчи чертите му и за момент Никол се втренчи в него като хипнотизирана.
Стейси също го гледаше втренчено.
Никол имаше чувството, че може да се изгуби в златните му очи. Трябваха й много усилия, за да си спомни, че това е игра, че е просто преструвка. Сърцето й се сви. Понечи да се отскубне от него, но той стисна ръката й толкова бързо, че тя не можа дори да помръдне. Нещо повече — беше просто притисната към него.
Не искаше да е толкова близо до него. Изобщо не искаше да бъде с него. Не искаше да я гледа с този тъй нежен поглед. Но нямаше избор.
— Стейси — каза Ейдриън, — мисля, че вече познаваш лейди Шелтън?
— Да.
— Лейди Шелтън ми оказа честта да се съгласи да ми стане съпруга — продължи той и й отправи още един любящ поглед.
Никол отчаяно си повтаряше, че няма, няма да се разплаче.
— Ейдриън! — възкликна Стейси. — Ами… Елизабет?
Херцогът погледна братовчедка си.
— Елизабет е мъртва — каза той. — А аз ще се оженя за Никол след по-малко от две седмици.
Преди да затвори очи, Никол видя яростта, която се изписа на лицето на Стейси.
Ръката на Ейдриън се вдигна и се плъзна около талията й в топла, интимна прегръдка.
— Боя се, че не мога да чакам повече — каза той.
22
Никол незабавно напусна дома на Линдли, като помоли семейство Сърл, които също се готвеха да си тръгнат, да я закарат до дома й. Беше разстроена от срещата с Ейдриън и знаеше, че й личи. Разчиташе на това, че Марта няма да й задава въпроси пред съпруга си. Когато спряха на Тависток Скуеър, тя буквално изскочи от каретата им, измърмори някаква благодарност и побърза да влезе в къщи. У дома поне нямаше нужда да се преструва. Олдрик я видя да тича през вестибюла и се спря с нескрита загриженост.
— Милейди — извика той след нея. — Добре ли сте?
— Не, Олдрик — изкрещя яростно тя, хукнала вече нагоре по стълбите. — Не съм добре!
В стаята си обаче също не намери убежище. Не беше минало много време, когато откъм коридора долетяха гласовете на Реджина и на родителите й, които си пожелаваха лека нощ. Никол бързо загаси осветлението. Искаше да остане насаме със себе си. Чу, че родителите й се отдалечават по коридора. Миг по-късно някой силно заблъска вратата. Тя простена. Главата й пулсираше.
Реджина не дочака сестра й да я покани, а нахълта вътре.
— Изглеждаш така, сякаш някой е умрял! — възкликна тя, но собственият й ентусиазъм не намаля ни най-малко. — Вярно ли е? Вярно ли е, че ще се ожениш за него? Откакто си тръгна от чичо Джон, няколко души ме попитаха! Казаха, че сте сгодени! Никол! Наистина ли ставаш херцогиня Клейбъроу?
— Моля те. — Главата я заболя още по-силно.
— О, господи, вярно е! — извика Реджина. — Какво стана? Мислех, че си му отказала!
— Отказах му! — каза Никол сърдито. — След което нещастникът отишъл при татко, а татко приел без мое съгласие.
Реджина засия.
— Това е прекрасно!
— Няма да се омъжа за него.
Усмивката на момичето се стопи.
— Надявам се, че се шегуваш.
Никол я погледна мрачно, без да каже нищо.
— Татко е уредил нещата! А той е херцог Клейбъроу! Какво ти става? Ти сама ми каза, че си луда по него!
В момента Никол нямаше представа какво изпитва към Ейдриън Бракстън-Лоуъл, но искрено се надяваше, че чувствата й са се променили.
— Вече не съм.
— Ти си глупачка, ако не се омъжиш за него.
— Да, предполагам, че съм глупачка.
Реджина се намуси и стисна юмруци.
— Пак ще го направиш, нали? Пак ще се опълчиш срещу татко?