— Онази кучка Стейси Уъртингтън — заяви Марта с изпълнен с ненавист глас. Вулгарността й порази Никол, а самата Марта се изчерви. — Чух я със собствените си уши днес у Сара Локхарт.
— Какво каза?
Марта отново се поколеба.
— Каза, че има само една причина, поради която почтен мъж като херцог Клейбъроу би се оженил толкова скоро след смъртта на годеницата си.
— И е права — каза Никол. — Дотук с преструвките на Ейдриън.
— Какви преструвки?
Никол й разказа за неговите планове да се прави на влюбен до полуда в нея, за да премахне подозренията относно причината за внезапната им сватба.
— Носи се и такъв слух — каза разпалено Марта. — Сара чула, че Клейбъроу бил полудял по теб и това била истинската причина за цялото бързане.
— Кой би повярвал в това? — каза тъжно Никол. Сърцето й отново се сви болезнено.
— Аз бих.
Никол трепна.
— Значи си глупачка.
— Времето ще покаже.
Възможността херцогът да я заобича след време изпълни Никол с толкова силен копнеж, че дъхът й секна.
— Сърцето му е студено — прошепна тя, но си спомни как нежно я бе прегръщал Ейдриън в библиотеката, сякаш се боеше да не я изгуби. Сякаш се нуждаеше отчаяно от нея. Сякаш я обичаше.
Затвори очи. Не искаше да си спомня, не искаше да се надява. Внезапно Марта се усмихна.
— Няма да бъде като предишния път, Никол. Скандалът сега няма да те нарани. Не и щом ще си неговата булка, не и като негова съпруга.
Никол си пое дъх, за да дойде на себе си.
— Трябва да приема нещата такива, каквито са, нали? Да се омъжа за него, и то след по-малко от две седмици. Няма какво да направя, за да го избегна.
Марта я погледна сериозно.
— Ти избяга от Пърси. Винаги можеш да избягаш пак.
Никол издържа на погледа на приятелката си. Как да й обясни, че не би зарязала Ейдриън по такъв подъл начин, щом не можеше да го обясни и на самата себе си? Марта се усмихна.
— Но ти няма да го направиш, нали, Никол? И не само защото херцогът няма да ти позволи.
Никол благоразумно замълча. Защото нямаше какво да отговори.
Ейдриън се върна в Клейбъроу Хаус в ужасно настроение. Адвокатите му бяха уточнявали цял ден брачния договор с Шелтън и преди няколко часа херцогът го беше подписал със замах. После се облече необичайно грижливо, за да посети годеницата си. Не си правеше илюзии; сигурен бе, че ще я намери в същото настроение като миналата вечер. Ала този път беше решил да бъде сдържан и да не се ядосва, каквото и да каже или направи Никол.
Обаче не я видя. Когато пристигна на Тависток Скуеър, икономът го извести с подчертано загрижено изражение, че Никол е неразположена. Макар че го гледаше невъзмутимо, човекът очевидно лъжеше заради господарката си и беше разстроен, че отпраща херцога. Малко по-късно се появи и графинята. Тя му се извини и го информира, че Никол е болна и е останала в леглото си. Ейдриън се досещаше колко е болна и каква е причината за болестта й, но се престори, че приема извиненията на Джейн, поинтересува се за здравето на Никол и уведоми графинята, че утре ще дойде пак и че се надява Никол да се почувства достатъчно добре, за да го приеме. Любезната му маска обаче падна веднага щом се озова обратно в каретата си.
Втурна се в Клейбъроу Хаус толкова разярен и разстроен, че дори не забеляза Удуърд, който го чакаше, за да поеме палтото му. Затръшна шумно вратата на библиотеката. Нямаше нужда от преструвките й. Отлично знаеше, че предстоящата сватба я прави нещастна. Беше му показала съвсем ясно чувствата си, отхвърляйки предложението му.
Тази игра ще приключи съвсем скоро, каза си мрачно той. Графинята беше схванала едва прикритото му предупреждение, че е по-добре утре Никол да го приеме. Как щеше да я предпази от скандала, ако тя продължаваше така открито да се противопоставя на връзката им? Опитваше да я защити, а тя проваляше всичко, което бе успял да постигне.
И все пак не биваше да очаква от нея да приеме брака им без възражения, при положение, че го бяха уредили без нейно съгласие. Никол не беше примиренческа натура. Сам той неведнъж се бе възхищавал тайно на смелостта й да се опълчва срещу правилата. Само дето точно сега не бе най-подходящия момент да го прави. Тази нейна очарователна дързост, която толкова го привличаше, щеше да затрудни максимално усилията му да я защити.
Но той щеше да го направи.
Тя щеше да стане негова жена и да получи не само името му, не само титлата и богатството му, но и уважението, което заслужаваше. Преди ни най-малко не го беше грижа какво мислят другите за него. Знаеше, че вдъхва страхопочитание, ала знаеше също и че хората тайно се съмняват в него. Но сега вече нямаше да има никакви съмнения — нито относно него, нито относно съпругата му.