Той щеше да се погрижи за това.
Същата вечер Изабел пристигна в Клейбъроу Хаус, облечена в ослепителна тъмночервена рокля с богато надиплени поли. Фигурата й бе достатъчно стройна, за да може да си позволи и най-смелите съвременни модели, но тя беше реалистка и разбираше, че на петдесет и една няма кожата на двадесетгодишно момиче, затова роклята не разкриваше прелестите й, а беше по-скоро скромна. В тон с нея Изабел носеше блестяща червена чанта и рубинени обеци, колие и гривна.
Вече беше чула слуховете. Вярваше им, защото бе видяла искрите, припламващи между двамата. И възнамеряваше да пита сина си направо дали наистина ще се жени за Никол Шелтън след по-малко от две седмици.
Удуърд я поздрави с усмивката, която пазеше специално за нея. Изабел подозираше, че е влюбен в нея още откакто се бе оженила за Франсис, но благоразумно се преструваше, че не е наясно с чувствата му.
— Здравей, Удуърд. Как си тази вечер? — Винаги се бе държала приятелски с прислугата, нищо че Франсис непрекъснато я подиграваше за това.
— Благодаря, добре, Ваша светлост. Негова светлост ви очаква в червения салон.
Изабел се усмихна, подаде му визонената си наметка и го остави да я съпроводи и да съобщи официално на сина й за пристигането й.
Ейдриън я поздрави топло, макар че изглеждаше неспокоен. Когато им донесоха напитките — за него чай, за нея бяло вино, — и двамата останаха сами, Изабел започна без заобикалки.
— Чух слуховете, Ейдриън.
Той се намръщи.
— Кои слухове?
— Всички, предполагам. Ще се жениш ли за Никол Шелтън?
— Да. Съжалявам, че си го научила по този начин. Предпочитах аз да ти го кажа.
— Останалите слухове също ли са верни?
Той се изправи нервно.
— Ако имаш предвид дали съм лудо влюбен в нея, не.
Изабел го погледна.
— Исках да избегна всякакви злонамерени слухове, като се престоря, че съм си загубил ума по нея — обясни той.
— Разбирам. — Тя се насили да се усмихне. — Без друго не можех да си представя, че си толкова сляпо влюбен.
— Въпреки това смятам, че се държа така, че да ми повярват.
— Ейдриън, имаш ли нещо против да ти задам един въпрос? Защо се жениш за Никол Шелтън толкова скоро след смъртта на Елизабет?
Херцогът се изчерви.
— Защото е възможно тя да носи дете от мен.
— Разбирам. Значи и останалите слухове са верни.
Лицето му потъмня.
— Значи говорят и това, така ли? Ще задуша тези слухове още в зародиш! Ще открия кой ги разпространява и ясно ще му покажа, че това никак не ми е по вкуса.
— Сигурна съм, че бързо ще се справиш със слуховете — каза меко Изабел, като също стана и улови ръката на сина си. — Как се чувстваш?
Той се отдръпна от нея. Отиде до високия прозорец и се загледа през него.
— Елизабет винаги ще ми липсва, но тя е мъртва.
— Имах предвид брака ти, годеницата ти.
Ейдриън се обърна и се усмихна горчиво.
— Поемам цялата отговорност за поведението си, мамо. Какво повече да кажа? Че наистина съм влюбен в лейди Шелтън? Уверявам те, че не съм.
Изабел се усмихна.
— Разбирам.
— Ще получа ли благословията ти? — попита той. — Знам, че тя не е идеалната херцогиня, но мисля, че след време ще се справя достатъчно добре.
— Напротив — каза Изабел, все още усмихната. — Мисля, че тя ще бъде прекрасна херцогиня и добра съпруга.
Ейдриън я погледна учудено. Изчерви се, закашля се и разхлаби вратовръзката си.
— Радвам се, че мислиш така.
— Тя е добра жена. Харесвам я. Възхищавам се от нейната борбеност и от независимия й характер.
Ейдриън въздъхна.
— Тя не е съгласна с този брак. Нейният „независим характер“ вече ми причинява неприятности.
Изабел се засмя.
— Представям си. Ти си прекалено праволинеен. Малко неприятности ще ти се отразят добре.
— Малко неприятности щели да ми се отразят добре! — повтори Ейдриън. — Не си права, мамо. Явно не съм достатъчно праволинеен.
Скъпи, всички правим грешки — каза сериозно Изабел. — Ти не си единственият разумен мъж, който се е поддал на страстта си към жена. Повярвай ми, като ти казвам, че независимият характер на Никол Шелтън е точно това, от което имаш нужда.
— Една Никол Шелтън се равнява на сто други жени! При Никол няма полутонове, мамо. Ако е безразсъдна, тя е напълно безразсъдна. А ти ме обвиняваш, че съм твърде благовъзпитан!