— Обвинявам ли те?
— Нима предпочиташ да съм като скъпия Франсис?
Изабел мигновено се намръщи.
— Разбира се, че не. Ти изобщо не си като него, Ейдриън, изобщо!
— Нима? — попита хладно той, после отиде до масичката и си наля още чай. — Може би лейди Шелтън е на противоположното мнение.
Изабел се стресна.
— Какво означава това?
— Боя се, че тя намира поведението ми за укорително. И то наистина беше укорително. У мен има повече от Франсис, отколкото съм предполагал.
Изабел пребледня от гняв.
— Това не е вярно!
Ейдриън я погледна насмешливо.
— Всички си имаме своята тъмна страна, мамо. У някои тя просто е по-тъмна, отколкото у другите.
Изабел беше занемяла.
— Не исках да те разстройвам — каза бързо херцогът. — Тази тема е твърде болезнена. Искаш ли да обсъдим предстоящата сватба? Реших, че трябва да поканя цял Лондон, за да видят, че нямаме какво да крием.
— Ейдриън — Изабел се приближи до него и докосна ръката му. — Ти не си като Франсис. Разстройвам се когато говориш така. Ти изобщо не си като него! — В сърцето й се бе загнездила вина, задето криеше истината от сина си.
— Не биваше да повдигам този въпрос. — Изражението му стана непроницаемо и Изабел разбра, че той никога повече няма да отвори и дума пред нея по тази толкова болезнена тема.
Тя се извърна. Сърцето се блъскаше в гърдите й, дланите й овлажняха. Франсис беше мъртъв. Но мрачното изражение на Ейдриън й казваше, че той още преследва не само нея, но и сина й. Божичко! Трябваше да му каже истината!
Реши, че непременно ще го направи. Досега не беше осъзнавала, че дори мъртъв, Франсис още има влияние над Ейдриън, че синът й се обвинява, че се смята за чудовище като него, че според него Никол го счита за също толкова недостоен. Ейдриън беше най-почтения мъж, когото познаваше и имаше право да научи истината.
Изабел потръпна. Сега беше най-подходящият момент. В края на краищата той щеше да се жени, а скоро щеше да има и свой собствен син. Ще му каже всичко. Трябва да му каже.
— Мамо, добре ли си?
— Просто малко ми прилоша — успя да промълви тя.
— Да отидем да вечеряме — каза Ейдриън, като се спусна към нея, улови ръката й и се взря в нея с огромна загриженост.
Идеше й да заплаче. Тази дилема я измъчваше от години. Какво щеше да стане, ако след като му кажеше всичко, изгубеше любовта и доверието му? Ейдриън бе най-важното нещо в живота й. Нямаше да го понесе, ако се отвърнеше от нея. Но някак си трябваше да намери у себе си силата и куража, от които се нуждаеше, за да разкрие истината на сина си.
23
Родена през пролетта на 1844 година, Изабел беше първото дете на граф Нортъмбърланд. Майка й, лейди Беатрис, беше починала при раждането й. Роджър де Уорън се ожени повторно чак петнадесет години след смъртта й. Дотогава бяха само те двамата — бащата и дъщерята.
Още от малка русокосата, синеока Изабел беше истинска красавица. Баща й, цялата прислуга, както й всичките й лели и чичовци я обожаваха и изпълняваха всяко нейно желание. Можеха ужасно да я разглезят, но тя беше неподправена и естествена по природа и израсна като очарователно създание. Беше и твърде умна за жена и графът много се гордееше с това.
Решил бе да осигури на дъщеря си възможно най-добрия брак. Де Уорън бяха едно от най-знатните семейства в страната. Твърдеше се, че Ролф де Уорън, дошъл в Англия заедно с Вилхелм Завоевателя, е бил един от най-добрите му военачалници и близък негов съветник. Той бе първият граф Нортъмбърланд и оттогава насетне всички графове бяха по традиция приближени на краля. Роджър не правеше изключение; той беше довереник на премиера и упражняваше силно задкулисно влияние върху делата на страната.
Освен това Роджър бе близък приятел на седмия херцог Клейбъроу, Джонатан Бракстън-Лоуъл — друг изключително влиятелен благородник, — независимо, че по онова време Джонатан беше от опозицията. Вън от политиката двамата мъже искрено се харесваха, уважаваха се и се възхищаваха един на друг. В една паметна вечер, в клуба си на Джеймс Стрийт, те бяха решили да свържат съдбите на децата си с брак.
Естествено, подобно съглашение между двама мъже с тяхното положение не можеше да бъде продиктувано само от приятелски подбуди. Роджър де Уорън не беше запознат с подробностите, но по сключения брачен договор се досети за действителните факти. Изабел беше една от най-знатните наследнички в Англия, но Джонатан все пак бе настоял тя да влее в херцогството солидно количество пари, както и две много богати имения. Дотогава Роджър не беше предполагал, че Клейбъроу е толкова обеднял. Това обаче ни най-малко не го притесни, защото Нортъмбърланд беше много, много богат.