— Но май ще бъде последната — каза мис Търлигър, хвана с костеливите си ръце бастуна и го изгледа с унищожителен поглед. — Бихте ли ми казали нахалството ваша семейна черта ли е?
Лицето на Джордж се опъна. Упоритият израз на лицето го правеше да изглежда на дванайсет, а не на двайсет и две години. Отвори уста, но бързо я затвори, убеден, че каквото и да отговори, това само ще потвърди преценката й.
От тапицираното кресло в ъгъла на стаята Лоти наблюдаваше разигралата се пред очите й драма. Тя седеше там, с боси крака, скрити в нощницата, с кашмирен шал около врата, а в скута й се беше сгушило едно сиво котенце. Куки, любимата стара прислужница, която се грижеше за нея от люлката, сложи в ръцете й чаша горещ шоколад. Досега нещата приличаха на лоша простуда, а не на опозоряване от безчестен убиец.
Така беше само защото настойникът й още не беше се появил, след като я беше натоварил на една карета и я беше отвел от дома на леля й. Когато видя Стърлинг за последен път, той я връщаше от къщата на Сент Клер и неясните опити за обяснение още звучаха в ушите й. Лоти загрижено отпи от шоколада и се помъчи да си представи за какво са си говорили двамата мъже.
Тиктакането на позлатения часовник върху перваза на камината беше единственият звук през тези напрегнати минути. Чуваше се също и непрестанното хълцане на Хариет. Мис Търлигър задряма, беловласата й глава се наклони към гърдите, а черното дантелено боне се килна към ухото й.
Всички се изплашиха, когато входната врата на замъка се затръшна. Твърдите стъпки на Стърлинг, прекосяващ мраморното фоайе, не можеха да бъдат сбъркани. Котенцето скочи от скута на Лоти и се скри под близката отоманка. На Лоти й се искаше и тя да стори това.
Изправи се, когато Стърлинг и Лора влязоха в стаята. Въпреки че в светлокестенявата коса на Стърлинг вече личаха първите сребърни нишки, той изглеждаше добре, точно като преди десет години, когато се ожени за сестра й. И ако не бяха бръчките, прорязващи гладкото чело под блестящите кафяви къдрици, слабата и елегантна Лора, майка на две деца, можеше да бъде сбъркана с дебютантка. Още от дете Лоти бе по-пълничка от по-голямата си сестра.
Лоти се опита, доколкото е възможно, гласът й да прозвучи безгрижно.
— А, ето ви и вас! Мислех вече, че няма да дойдете. Къде са Никълъс и Ели? Не са ли с вас? — Надяваше се, че присъствието на любимата й племенница и на палавия й племенник ще разведри мрачното настроение, което цареше в къщата.
Лора подаде на чакащия лакей обшитото с норка кожено палто и отбягна погледа на Лоти.
— Децата ще прекарат нощта при братовчедите си. При създалите се обстоятелства Даяна реши, че това е най-малкото, с което може да помогне.
Лоти отново седна на стола. Хълцането на Хариет беше мъчително. Не можеше вече да го издържа или да чуе, че още някой ще поеме вината.
Лора седна бавно на една кремава софа, без все още да поглежда към Лоти, а Стърлинг отиде до високия шкаф в ъгъла и си наля чаша бренди. Изпразни я на един дъх, а широките му рамене се бяха изпънали от напрежение. Лоти още повече се уплаши. Тя знаеше, че Стърлинг не понася алкохол и че много рядко си позволява да пие.
Куки отново влезе в салона с табла в ръка. Надвеси се над Лоти с усмивка.
— Хайде, малката, трябва да хапнеш нещо с какаото.
Стърлинг се приближи. Кокалчетата на ръката, с която държеше чашата, бяха побелели.
— За бога! Няма ли най-после да престанеш да я глезиш! Само това й липсва в положението, в което се намира!
Ръката на Лоти замръзна над таблата. Дори и Хариет млъкна. Ехото от избухването на Стърлинг увисна като облак в тишината. През всичките години, в които Куки беше прислужница, той никога не й беше повишил глас.
Старата жена бавно се изправи, вирнала гордо треперещата си брадичка:
— Както желаете, ваша светлост.
Тя направи реверанс, при който ставите на колената й изпукаха, обърна се и с достойнство напусна стаята.
Стърлинг отпусна рамене, докато я наблюдаваше. Лора заговори първа:
— Мили, престани да измъчваш себе си и останалите! През целия път отказваше да разговаряш с мен. Но не можеш вечно да криеш какво се е случило между теб и маркиза.
Стърлинг остави празната чаша на писалището, обърна се и изгледа присъстващите. За пръв път неговите тридесет и осем години проличаха.
— Лорд Оукли каза, че не възнамерява да се жени повторно, твърди, че не е компрометирал сестра ти и отказва да й направи предложение за женитба.
Хариет се задъха и така пребледня, че Джордж посегна да намокри кърпата си от шишенцето с амоняк, което мис Търлигър му подаде.
Трепереща, Лоти си пое дъх и започна сама да се убеждава, че чувството, което се надига в гърдите й, е чувство на облекчение.