— Много добре — обяви тя и й стана много обидно, че всички говорят за нея като че ли отсъства. — Тъй като изобщо не желая да се омъжвам за него. Аз не го познавам. И освен това той е в хронично лошо настроение.
Всички погледи се отправиха към нея.
— Не ме гледайте така ужасно! Вече ви разказах, че си скъсах роклята, когато се покатерих на прозореца. Онзи човек е с маниери на селски простак, но не е лъжец. Той е невинен. Не ме е компрометирал.
Лора я изгледа остро с големите си кафяви очи. Тя изучаваше лицето на сестра си.
— А можеш ли да отречеш, че те е целунал?
За свой ужас Лоти забеляза, че се изчервява. Предизвикателната забележка на сестра й събуди неочаквани спомени. Тя си представи Хейдън Сент Клер, загледан в къдрицата между пръстите му, като че ли беше изтъкана от злато. Спомни си мъчителната самота в гласа и погледа му, когато я гледаше, нежността, с която докосваше гърдите й. Помъчи се да преодолее спомените и си наложи да отвърне на погледа на Лора.
— И какво му е лошото на една безобидна целувка? Смея да твърдя, че и Джордж е опитал, но никой не го принуждава да се жени.
Брат й изведнъж като че ли прояви голям интерес към украсата на камината.
Стърлинг поклати сериозно глава:
— Страхувам се, че този мъж е откраднал повече от няколко невинни целувки. Открадна ти всякаква надежда да се омъжиш за почтен човек.
Истината в думите му накара дори и Лора да пребледнее.
— Може би не трябва да прибързваме с присъдата, Стърлинг. Ами ако наистина, както твърди Лоти, това е била само невинна целувка? Сигурно ще има и други предложения.
— О, предложения няма да й липсват — отговори горчиво Стърлинг. — Но не и такива, каквито очаквахме. Утре рано цял Лондон ще чете в скандалните вестничета за падението на сестра ти.
Лоти замислено изгледа Хариет. Навярно това беше наказанието й задето носеха в училище точно такива вестничета, четяха за нещастието на другите и се кискаха.
— Изобщо не виждам защо трябва да се женя — упорито заяви Лоти. — Навярно съществуват и други възможности една жена да изгради живота си.
Мис Търлигър почука с края на бастуна си по пода.
— По изключение, момичето има право. Вижте мен. Аз съм живият пример, как една жена не се нуждае от мъж, за да води дълъг и съдържателен живот.
Докато съсухрената жена вадеше една избеляла носна кърпа от чантата и избърсваше с нея носа си, Лоти се насили да потисне треперенето си.
— Навярно сте права, мис Търлигър — отговори Лора меко, — но знатните семейства или Министерството на образованието няма да назначат гувернантка или учителка, чието минало е опетнено от скандал. А със сигурност не и такава красива жена като нашата Лоти.
— Не искам да бъда гувернантка или съпруга — отговори Лоти и почувства някакви наченки на надежда. — Искам да стана писателка. Всичко, от което ще се нуждая, е мастило, хартия и малка къща до морето.
Мис Търлигър изсумтя:
— Не бих определила като писателство смешните истории, които би изфабрикувала. С тези ридаещи бели дами и търсещи отмъщение графове, които скитат из някакви замъци с глава в ръката. Подобни глупости стават само за постелка в клетките на птиците.
Преди Лоти да отговори, иначе боязливата Хариет се обади в нейна защита:
— Историите на Лоти ми харесват, дори и когато сънувам кошмари след това и си затискам главата с възглавница.
— Литературните умения на Карлота не са на дневен ред — прекъсна ги остро Стърлинг. — Става дума за нейното бъдеще. — Когато клекна пред Лоти и хвана двете й ръце, тя помисли че отново ще се разкрещи. Гневът му се понасяше по-леко от разочарованието му.
— Ти не осъзнаваш все още какво направи, нали, кукличке? Това не е прилича на кошницата с жаби, която завърза за шлейфа на лейди Хюитс или на лисицата от лова на лорд Деймънд, която скри под леглото си. Не мога да направя нищо. Цялото ми богатство, титлата ми, политическото ми влияние, общественото ми положение, всичко рухва след скандал като този. Едно опетнено име не е като скъсана рокля, която можеш да зашиеш с игла и конец. Веднъж рухнало, то остава загубено завинаги. — Той протегна ръка и я погали по главата, а в очите му се четеше съжаление и смущение. — За всичките тези години теб единствена не можах да опазя.
Лоти притисна ръцете му към бузите си, сразена от чувството за безпомощност, което разтърсваше този силен мъж, застанал пред нея на колене. Лора стискаше устни. Хариет отново взе кърпата на Джордж, за да изтрие лицето си. Лоти също започна да се бори със сълзите си.
— Простете ми! Така исках да се гордеете онази вечер с мен. Честна дума, само това исках.