Усилието на Стърлинг да се усмихне, разби сърцето й.
— Знам, мила. Защо не отидеш да си легнеш и да поспиш малко, докато ние със сестра ти решим какво да правим.
… докато ние със сестра ти решим какво да правим…
След тези думи на Стърлинг беше невъзможно да си легне в топлото легло и да заспи. Тя не можеше да се отърси от подозрението, че той вече е намерил решение за съдбата й. След като Джордж изпрати мис Търлигър до каретата й, а двама лакеи заведоха Хариет в една стая за гости, Лоти отново се спусна по стълбата, благодарна, че лампите във фоайето горяха приглушено през нощта.
Високите врати на салона все още бяха отворени. Тя се прислони зад една от тях и започна да наблюдава през пролуката между вратата и пантата. Стърлинг седеше до писалището и ръката му се плъзгаше по лист хартия за писма.
Лора се разхождаше зад него, а хубавото й лице бе потъмняло от тревога.
— Не е ли по-добре да се успокоим? В крайна сметка този лорд Оукли едва ли е съпругът, който търсехме за Лоти. Какво знаем за него освен клюките по вестниците?
— Едва ли от онези писания може да се съди за характера на човека.
Лоти си помисли дали Стърлинг не намеква за скандала, който предизвика прибързаната му сватба с Лора. Клюкарската преса не искаше да повярва, че прочут бонвиван като Дявола от Девънбрук може да се влюби в осиротялата дъщеря на беден свещеник. Но в действителност всичко бе много по-шокиращо, отколкото клюкарските писания.
— Не е ли по-добре, че той отказва да се обвърже — каза Лора. — Как да накараме Лоти да си омъжи за човек, когото не желае?
С ужас, Лоти установи, че сестра й не бе права. Тя желаеше Хейдън Сент Клер. Но не и като съпруг.
— Мъж, когото навярно никога няма да обича — заключи Лора.
Стърлинг натопи перото в мастилницата и продължи да пише.
— Много дълги и успешни бракове са се крепили на доста по-съществени причини отколкото любовта.
— Нашият обаче не! — напомни тихо Лора. — Както и на Тейн и Даяна или на Куки и Дауърс. Ние сме тези, които са показали на Лоти, че единствената причина за брак е любовта. Как може да сме толкова жестоки, да искаме от нея да прекара целия си живот без любов. — Лора започна да масажира скованите му рамене. — Защо не прескочим този сезон и да не се върнем в Харфордшир. Там сме най-щастливи. Няма да трае дълго и нов скандал ще измести от съзнанието на хората спомена за Лоти и този маркиз.
Стърлинг се обърна и я погали по ръката.
— Мила, времето няма да разреши проблема. Опасявам се, че обществото има добра памет. Хейдън Сент Клер знае най-добре това — прибави горчиво той. — Напротив, ще е само въпрос на време да се появят обладани от скрупули хора от нашето обкръжение, независимо дали сме в Лондон или в Харфордшир. Те навсякъде ще дрънкат колко им е мъчно, че сме изпаднали в това трудно положение и ще предлагат на нашата Лоти съчувствие или защита. Само не и добро име.
Отчаяна, Лора поклати глава:
— Не е възможно това да е нейното единствено бъдеще.
Той сгъна листовете, капна отгоре восък и постави печата си.
— Няма да се случи. Ще го предотвратя. — Стърлинг стана и енергично посегна към звънеца, който висеше до шкафа.
Лоти се скри по-плътно зад вратата, когато Адисън, слугата на дука, изскочи от един тъмен коридор и влезе в стаята. Никой не можеше да предположи, че е вдигнат от сън. Изглеждаше бодър и напълно облечен. Лоти предположи, че спи с акуратно изгладени панталони, колосана риза и сако.
— Позвънихте ли, ваша светлост? — попита той Когато Стърлинг се обърна, държеше в ръка две писма, почти еднакви на вид.
— Искам тези писма да бъдат доставени възможно най-бързо.
Лоти сбърчи чело и се разтрепери, като видя решителната му физиономия. Какво налагаше да бъдат изпратени тези писма посред нощ? Тя напрегна очи и погледна часовника върху камината. Или в първите минути на новия ден?
Лора хвана мъжа си за ръка и в гласа й прозвуча паника:
— Стърлинг, какво правиш?
— Каквото трябва да се направи — той нежно освободи ръката си — Е, Адисън?
— Да, ваша светлост.
— Освен това се погрижете пистолетите ми да бъдат готови на разсъмване.
Лоти притисна с ръка устата си, за да заглуши отчаян писък.
За пръв път Стърлинг успя да шокира камериера си. Адисън се поколеба преди да отговори бавно:
— Да, ваша светлост. Лично ще се погрижа.
В поклона му липсваше обичайната прецизност. Лора, която наблюдаваше невярващо мъжа си, застана пред него с отворена уста:
— В името на всичко свято, какви ги вършиш?
Той отново се обърна към писалището и започна да затваря мастилницата и да поставя восъка в кутията.