— За да защитя честта на моята балдъза, извиках лорд Оукли на дуел. И помолих Тейн да ми бъде секундант.
— Тейн няма да го направи. Даяна няма да позволи. — Лора поклати решително глава. — Както и аз!
Стърлинг се беше опрял с две ръце на писалището, с гръб към жена си:
— В този момент никой няма избор, дори и ти!
От очите на Лора потекоха сълзи.
— Това не е истина, нали? Ти знаеш колко обичам малката си сестра, но сам каза, че е твърде късно да спасяваме честта й. Защо правиш всичко това?
— За да покажа, че тя означава нещо за нас и че ни е скъпа. Толкова скъпа, че ще се борим за нея.
Лора се вкопчи в раменете му.
— Толкова скъпа, че трябва да умреш за нея?
Стърлинг се обърна и я изгледа с влажни очи:
— Да, толкова.
Лора го изгледа дълго и безпомощно, преди да се хвърли в прегръдките му. Той силно я притисна и затвори очи, преди да зарови лице в меките й коси.
Лоти бавно излезе от сянката на слабо осветеното фоайе. Чудовищната глупост, която беше извършила, тежеше върху раменете й и изгаряше стомаха й. Това тук не беше прекрасна мелодрама, както се надяваше. Ставаше въпрос за живота на зет и, за сърцето на сестра й и за бъдещето на племенниците й. Този път не се беше опозорила само тя, ами направо беше разрушила всичко.
Мъжът, който не се бе поколебал да убие на дуел най-добрия си приятел, разбира се, нямаше да има предразсъдъци да довърши и един чужд човек. Превъзбудената й фантазия рисуваше пред очите й как Хейдън Сент Клер стои сред росната поляна с развята от вятъра коса и държи димящ пистолет. Виждаше Стърлинг да лежи в локва кръв, Лора, обляна в сълзи, носи безжизненото му тяло и нейните нежни кафяви очи са изпълнени с горчивото обвинение. Обвинение, което щеше несъмнено да прерасне в омраза, когато осъзнае докрай колко скъпо струва лекомислието на сестра й.
Лоти затвори очи, за да прогони ужасната картина и само за един предателски миг видя и Хейдън Сент Клер лежащ блед в локва кръв, със затворени от тъмните си мигли очи. Никой нямаше да заплаче за него, никой нямаше да вдигне трупа му и да страда за смъртта му.
Когато Лоти отвори очи, те бяха сухи. Стърлинг се бе излъгал в своята благородна упоритост. Все още имаше избор.
Тя прекоси с решителни крачки фоайето и се затича, преди да стигне стълбите.
4
Изчервих се от неговото рисковано предложение…
Когато чу настоятелното чукане на входната врата, Хейдън най-после беше потънал в пухената завивка на наетото заедно с къщата легло и беше изпънал уморените си крака.
— И това ли е част от шегата — изстена той, обърна се по гръб, за да се скрие по-дълбоко в леглото. Една от хубавите страни на посещението му в Лондон бяха няколкото часа несмущаван сън. Но вероятно и това му беше отказано. Навярно онзи подлец Нед бе измислил ново дяволско мъчение. Хейдън най-много ценеше самотата си, която преди няколко часа беше смутена първо от една любопитна девойка, после от безсрамна лека жена и накрая от един разгневен дук. Навярно отново беше Нед, за да му съобщи, че онова представление е било колосална шега, че очарователната дебютантка и разгневеният й зет са били само актьори, наети да изпълнят този смешен фарс, в който Хейдън несъзнателно е изиграл главната роля.
Ако това бе истина, тогава жената, която бе държал в прегръдките си, бе наистина много талантлива артистка. Всяка блудница от Флийт Стрийт можеше да пресъздаде страст, но невинността, която усети при целувката, не може да се сбърка.
Тропането престана. Хейдън се наслади на блажената тишина и не смееше да диша. Може би все пак беше камериерът или някой друг слуга, който се връща посред нощ от кръчмата.
Отново се обърна настрана, решен да поспи до изгрева на слънцето. Чукането се възобнови — силно и настоятелно. Хейдън отметна завивката и скочи от леглото. Облече халата си и с несигурно движение завърза колана. След това запали свещ и слезе по стълбите. За човек, който не искаше нищо друго освен да бъде сам, общуването с него в този момент щеше да бъде много трудно. Когато отвори вратата, последният човек, когото очакваше да види, беше Карлота Ан Фърли.
Тя отвори уста. Той затръшна вратата.
Не след дълго на вратата отново се почука, но този път двойно по-силно. Хейдън отново отвори вратата и изгледа неканената си гостенка със страховит поглед. Тя беше сменила скъсаната си вечерна рокля с кафява пола и подплатен с кожи вълнен жакет от смарагдовозелена коприна и изглеждаше вече като притеснена, но и много очарователна девойка. Късото жакетче обгръщаше тънката й талия и подчертаваше меките очертания на гърдите й. Върху къдриците си носеше филцова шапка, украсена с розово перо. Точно това малко перо върху шапката неочаквано развълнува сърцето на Хейдън. Тя добре прикриваше уплахата от срещата си с този разгневен висок мъж с навъсено чело, облечен само с тъмночервен халат.