— Добър вечер, мис Фърли. Или по-скоро добро утро. — Той огледа улицата зад нея. Точно в този момент зад ъгъла изчезна един нает файтон и уби в зародиш всички надежди да я изгони веднага. — Сама ли дойдохте, или всеки момент чичо ви или някой братовчед ще изскочи от храстите с меч в ръка?
— Сама съм — отговори тя и хвърли нервен поглед през рамо.
— Това ми създава грижи. Не трябваше ли да сте вече в детската? Ако спазвахте обичайния ход на нещата, навярно щяха да бъдат спестени много ядове, особено за мен.
Хейдън се постара да забрави, че преди няколко часа за малко да я вкара в своето легло. Въпреки че вероятно нямаше да стигнат по-далеч от гръцката софа в библиотеката.
Тя въздъхна:
— Както по-рано се опитах да ви обясня, лорд Оукли, отдавна вече не спя в детската стая.
— Това значи, че сте достатъчно голяма, за да разберете колко е рисковано да наемате файтон и да посещавате един джентълмен без жена и на всичко отгоре през нощта.
Прегърнала копринената си мрежеста чантичка, като че ли беше талисман, тя изпъна рамене.
— Семейството ми мисли, че съм изгубила доброто си име. Нямам какво да губя повече.
— Ако мислите така, мис Фърли, — отговори той с опасно тих глас. — Вие в действителност сте много по-млада и наивна, отколкото смятах.
Въпреки че се стараеше да не отмести погледа си, бузите й почервеняха.
Хейдън се почувства като най-зъл тиран. Той въздъхна и направи крачка назад.
— Можете да влезете, дори и ако някой ви види. Навярно има хора в Лондон, които смятат, че прелъстяването на дебютантки е в списъка на прегрешенията ми.
Тя побърза да се възползва от колебливо изречената покана. Преди вратата да се затвори, вече се бе отправила към библиотеката.
— Чувствайте се като у дома си, докато се облека — извика той. — Както одеве.
След малко Хейдън се върна в библиотеката и откри, че тя бе разпалила отново камината и седеше на стола пред писалището, като че ли се намираше у дома си. Ако не друго, беше изобретателна.
Хейдън се настани зад писалището и я загледа. Въпреки че много писатели и поети биха определили сърцевидното й лице като ангелско, това, което го привличаше, бяха дяволитите пламъчета, които проблясваха в небесносините й очи. Веждите с цвят на мед контрастираха с русата й коса. Пълните й устни бяха очарователно извити. Нежният нос бе вирнат в края, а високото чело издаваше решителност.
Точно както се опасяваше, той беше целта на тази решителност. Момичето свали ръкавиците си, пъхна ги в чантичката и заговори:
— Сигурна съм, че сте учуден защо ви безпокоя в толкова неподходящо време.
Хейдън допусна, че тя би могла да го безпокои по всяко време на денонощието.
— Изгарям от любопитство — каза той и забарабани с пръсти върху писалището, но сухият звук издаваше нещо съвсем различно.
Тя се наведе напред, а лицето й изглеждаше обезпокоително сериозно.
— Малко е неудобно, но сметнах, че бих могла да ви уговоря да се ожените за мен.
Хейдън дълго не можа да отговори. Облегна в креслото си, покашля се един път, два пъти, три пъти. Накрая попита:
— Да не би да ми правите предложение, мис Фърли?
— Всъщност, да. Макар че в очите на внуците ни би било по-романтично, ако вие го бяхте направили.
Нейният глас бе изпълнен с такава безнадеждност, че той се принуди да отговори тихо:
— Страхувам се, че никога няма да има внуци. Както вече недвусмислено обясних на настойника ви, нямам намерение да се женя отново. Нито сега, нито по-късно. Изобщо никога. Освен това му обясних, че няма основание за женитба и че не съм ви компрометирал. — Когато Хейдън отново помисли за мекотата на гърдите й, почувства известни угризения на съвестта. Може би не беше съвсем честен, дори и пред себе си.
Без да се засяга от отказа му, Лоти се осведоми:
— А, ако бях компрометирана?
Той внимателно обмисли отговора.
— Тогава като мъж на честта бих бил принуден да ви предложа защита чрез името си.
Тя сведе глава. От спомена за отминалия опит с жените Хейдън знаеше, че ще последват многословни молби, обвинения и дори няколко изкуствени сълзи. Само не беше подготвен за това, че тя ще свали шапката си. Перото клюмна, когато я постави на писалището. Ръцете й се плъзнаха по косата, тя свали една след друга инкрустираните с перли фиби и водопад от светли коси покри слабите й рамене.