Тогава вдигна глава и в погледа й, освен невинност, се четеше смела покана. Хейдън почувства как устните му пресъхнаха, жертва на въздържанието, което сам отдавна си беше наложил. Чувствената й смелост щеше да сътвори още беди, ако не беше забелязал, че пръстите й треперят, когато започна разкопчава облечените с плат копчета.
Хейдън заобиколи писалището, осъзнал, че отново може да се движи. Той взе ръката й в своята и помисли, че няма да й е приятно, когато забележи, че пръстите му също треперят. Чувстваше ударите на сърцето и през тежкото кадифе.
Гласът му беше станал още по-груб:
— Извинете, че питам, но вие навярно сте дошла да ме уговорите да се оженя за вас и да ме съблазните.
— Нито едното, нито другото. А може би и двете. Има ли значение последователността? — тя го изгледа и въпреки старанието очите й гледаха отчаяно. — Не можете да излъжете, че не изпитвате желание. Не бихте имали нищо против да ме компрометирате, ако не мислехте, че трябва да платите за това.
— Но цената, която искате, е прекалено висока. — Той изучаваше лицето й с притворени очи. — Чичо ви е един от най-богатите хора в Англия. Навярно имате голяма зестра. Като гледам хубавото ви лице, съм уверен, че както сега, така и в бъдеще няма да ви липсват обожатели. Защо, за бога, искате да се омъжите за човек като мен с толкова лоша репутация?
Тя нервно преглътна и прокара върха на езика по устните си:
— Защото ви намирам… за неустоим.
Когато този път се почука на входната врата, Хейдън дори и не мигна с очи, но Лоти почти излезе от кожата си.
— Останете точно където сте — заповяда й кратко той и я погледна изпитателно.
Когато Хейдън се върна в стаята, Лоти седеше в същата поза и наблюдаваше огъня в камината. Той хвърли писмото, което беше получил, в скута й, като й даде възможност да види счупения печат на зет си.
Раменете й увиснаха и тя въздъхна:
— Ако не искате да се ожените за мен, моят зет ще бъде принуден да защитава честта ми на дуел. — Тя отправи поглед към него. — Не мога да понеса мисълта, че Стърлинг ще загуби живота си за нещо толкова незначително като моето добро име.
Хейдън се опря на ъгъла на писалището.
— Откъде сте сигурна, че вашият настойник ще изгуби дуела?
Лоти разтреперана пое дъх и отбягна погледа му.
— Известно е, че вие сте много добър стрелец.
Въпреки че лицето на Хейдън не се промени, той като че ли отново чу оглушителният трясък на два пистолета, които отекнаха едновременно, вдъхна отново острата миризма на барута и съкрушен видя Филип, паднал на земята с израз на учудване върху младото си лице. Когато заговори, тонът му беше ледено спокоен.
— Дори и най-добрият стрелец понякога пропуска целта, ако противникът е също толкова добър. Откъде знаете, че няма да бъде проляна кръвта от моето сърце? — Той тихо се засмя, но това беше сух звук, без всякаква веселост. — О, забравих, че скандалните вестници вярват, че нямам сърце.
— Докажете, че се лъжат! — отговори Лоти изпитателно и упорито вирнатата й брадичка предупреждаваше за проблемите, от които се страхуваше. — Като се ожените за мен и спасите живота на зет ми.
Той наклони глава в настрана.
— И така, вие сте загрижена повече за неговия живот, отколкото за вашия?
Тя държеше писмото в ръце и беглата й усмивка беше изпълнена със самоирония.
— Подслушах разговора между Стърлинг и сестра ми. Както изглежда, още от тази вечер трябва да бъда готова да приемам парада от безнравствени господа, които изгарят от нетърпение да ме полюлеят на коленете си.
Хейдън би се изсмял на думите й, ако нарисуваната от нея картина не се беше загнездила в съзнанието му. Какво щеше да се случи, ако Девънбрук е прав? Ако отказът му да се ожени я осъдеше на живот извън обществото?
Навярно се беше случвало млада жена от най-добро семейство да бъде захвърлена в калта, след като е била замесена в скандал. За хубавица като Лоти не би било трудно да намери богат закрилник, който щеше да я глези, докато не намереше ново по-младо и по-хубаво лице и да я прехвърли на следващия мъж. И отново на друг…
Хейдън несъзнателно сви ръцете си в юмруци и почувства как пръстите му се впиват в дланите.
Той заобиколи стола на Лоти, наведе се над раменете й, така че дъхът му раздвижи меките къдрички над ухото й.
— А какво би станало, ако аз съм мъжът, за когото е говорил зет ви? Как ще знаете, че не искам само да ви вкарам в леглото си тази нощ, а утре, опозорена, да ви върна на семейството. Какво би могло да ме спре да ви направя любовница, а не съпруга?
Тя обърна глава така, че кораловите й устни почти докоснаха неговите:
— Вашата дума!
Хейдън я погледна в очите, които отговориха откровено на погледа му. Много отдавна никой не бе разчитал на думата му. За своя настойник тя бе готова доброволно да жертва както девствеността си, така и своята гордост. Беше готова да му позволи да омърси нежната й млада плът с опетнените си от кръв ръце.