Той бавно се изправи и се върна до писалището, върху което все още се намираше елегантното сандъче, което след няколко часа щеше да поеме пътя към Уелс. Хейдън горчиво си помисли: „По-добре да бях останал там!“ Далеч от хубави млади жени и техните роднини, които обезателно трябваше да се намесят.
Хладно и изпитателно отново изгледа гостенката си.
— Искам да разбера, мис Фърли, дали вашият настойник ви е дал добро образование.
Тя закима с глава, въпреки че въпросът я шокира.
— Две години прекарах в образователния институт за млади дами на мисис Литълтън. По време на престоя си там научих наизуст много глави от книгата на мисис Чапънс „За развитие на интелекта“, между тях са: „Любезност и съвършенство“, „Обуздаване на сърцето и желанието“ — Тя сви извинително рамене. — Трябва да си призная, че никога не научих добре „Обуздаване на темперамента“.
— Както и аз — промърмори той.
Лоти започна да изброява с пръсти уменията, които най-много се ценяха:
— Мога да рисувам доста приятни акварели, портрети с познавателна ценност, да бродирам. — Лицето й се освети. — О, мога и много добре да свиря на пиано.
— Без музика! — каза той като поклати глава. — Нямам влечение.
Тя беше смаяна.
— Също зная много добре френски, мога да шия прав бод, да танцувам валс и менует и…
— Можете ли за склоните едно латинско име?
Тя го изгледа учудено, тъй като очевидно това не се отнасяше до уменията на една съпруга.
— Моля?
— Можете ли за склоните едно латинско име? — повтори той нетърпеливо. Завъртя кожения глобус, който се намираше до писалището и попита:
— Можете ли да намерите на глобуса Маракеш? Можете ли да ми кажете през коя година остготите завладяват Рим? Изобщо имате ли нещо полезно в главата си освен поръбването на носни кърпи или разранени пръсти, причинени от учителя по танци.
За да запази самообладание, Лоти така здраво стисна устни, че мускулите на челюстите й изпъкнаха:
— Кое от всички склонения ви интересува: а-, о-, е-, и- или консонантното склонение? — Преди да изчака отговора, продължи. — Маракеш е столицата на Южно Мароко. Намира се в Северозападна Африка. А остготите никога не са завладявали Рим. Това са направили вестготите през 409 година след раждането на Христа, ако не се лъжа.
Хейдън с усилие се въздържа да не изстене. Ако се беше представила като глупачка, чиято глава е пълна с безполезни глупости, навярно без съжаление щеше да я остави на съдбата й.
Когато взе ръката й и я вдигна на крака, известието за дуел от настойника й падна незабелязано върху килима. Той се запъти към вратата, а тя се запрепъва зад него, тъй като на всяка негова крачка трябваше да прави три.
— Къде ме водите? — останала без дъх попита тя. — Искате да ме компрометирате ли?
Той рязко се спря пред вратата, обърна се и се върна до писалището. Взе шапката и я нахлупи върху главата й. Перото се наклони още повече над чипия и нос, така че тя кихна.
— Не, мис Фърли — обяви той през зъби. — По, дяволите, ще се оженя за вас.
Докато елегантната карета на маркиза трополеше по заспалите улици на лондонския Уест Енд, затъмнените прозорци на градските къщи се струваха на Лоти като затворени очи. На изток небето все още не се беше осветило в розово. Дори и слугите, с ранните си задължения, по това време все още бяха в леглата си.
Завиха зад ъгъла и неприятно чувство сви корема на Лоти, когато видя ярко осветен дома на Девънбрук. Тя хвърли разтревожен поглед към Хейдън, но неговото застинало лице не изразяваше нищо.
Входната врата беше леко отворена и Лоти и Хейдън влязоха незабелязано. Слугите в предверието тичаха натам-насам и никой не забеляза пристигането им.
Стърлинг излезе от салона с изтощено лице.
— Как така я няма! — извика той. — Не може да изчезне. Преди няколко часа я изпратих да си легне.
Куки го следваше обляна в сълзи.
— Леглото й е празно, ваша светлост. И никой не е спал в него.
Лора изтича срещу него.
— Мислиш ли, че е избягала? Навярно се е уплашила да не би да я принудим да се омъжи за това чудовище.
Лоти почувства как мускулите на Хейдън се стегнаха. Докато измисляше нещо умно, върху което да се съсредоточи, Адисън излезе от библиотеката. В ръката си държеше продълговата кутия от лакиран махагон.
Слугата спря пред Стърлинг и отдаде чест. В лицето му се отразяваше важността на задачата.