Както беше направила и Жюстин.
С невинна физиономия Нед посегна към цигарите си.
— Не разбирам за какво говориш?
— Не се преструвай, че си единственият в Лондон, който не е чул за провала от последната нощ. — Погледът на Хейдън се спря върху вестниците и той стисна зъби. — Както виждам, вече си информиран.
Преди Нед да успее да докаже обратното, Хейдън издърпа „Таймс“ изпод лакътя му. Вдигна го срещу ярката слънчева светлина, струяща в помещението през високия прозорец с арка, и с драматично задоволство прочете големите заглавия: „Ново престъпление и жертва на страстта на маркиза убиец“. Нед се отдръпна и се отпусна върху един стол, а Хейдън взе други два вестника и зачете „Маркизът убиец затрива с целувка една невинна“.
— О, не трябва до отминем и написаното в „Сейнт Джеймс Кроникъл“, бастиона на всевластната журналистика „Дебютантка преживя обсебващата прегръдка на господаря на смъртта“.
— Господаря на смъртта — повтори замислено Нед. Не намираш ли, че това звучи много по-поетично, отколкото „маркизът убиец“?
— Хейдън захвърли вестниците върху масата.
— Надявам се, че си доволен. Този боклук определено се купува много повече от мемоарите на Хариет Уилсън.
Нед се наведе, за да изтръска пепелта от цигарата си в една медна купа, оформена като крак на слон.
— Неприятен инцидент. Но не виждам каква е моята вина.
— Виновен си, защото без теб нищо нямаше да се случи. След като улових това момиче, което се промъкваше през градината ми, я помислих за една от пеперудките на мисис Макгоуън и, че ти си я изпратил.
Нед остана с отворена уста и цигарата му увисна. Преди да е паднала, той я улови между палеца и показалеца и се облегна на стола, неспособен да възпре смеха си.
— О, небеса. Това е прекрасно. Бедното малко същество. Моля те не ми казвай, че си…
— Разбира се, че не съм — изръмжа Хейдън. Въпреки твърдението си, се затрудни да погледне Нед в очите, а Нед го наблюдаваше с особен интерес. — Не водя в леглото си всяка жена, която почука на вратата или на прозореца ми.
— Ако беше го направил, нямаше да си в толкова лошо настроение. — Нед постави пръст върху „Таймс“. — И така, кое е това момиче? Вестниците предполагат няколко, но не са се осмелили да споменат името й.
Хейдън седна в едно тапицирано със сатен кресло и скръсти крака.
— Карлота Ан Фърли — каза той и изговори името така, като че ли с него подпечатваше своята гибел.
Въпреки че Нед отново се опита да прикрие веселото си настроение, очите му отново заблестяха от смях.
— Малката Лоти Фърли? Дивачката от Харфордшир, в целия й блясък?
Хейдън го изгледа подозрително.
— Вече си чувал за нея?
— Разбира се, едва ли ще намериш човек в Лондон, който да не е чувал за нея.
— Нищо не разбирам. Как така е известна, след като още не е представена в обществото?
— А откъде знаеш, че не е била представена? — осведоми се Нед и не можа да скрие смеха си.
— Тя ми разказа, че по време по-предишния сезон е била в Гърция със семейството си, а предишния се е разболяла тежко от шарка.
Нед изсумтя критично.
— По-скоро се е разболяла от неловко положение. Навярно настойникът й искаше да изчака, докато затихнат клюките около първия й дебют. — Като видя с какво внимание го слуша Хейдън, Нед се облегна на креслото и продължи: — Девънбрук я доведе в града за сезона, когато тя беше на седемнадесет и бе твърдо решен да я въведе в обществото. Преди бала, който бе организирал в чест на дебюта й, както е прието, искаше да я представи в двора.
Сега беше ред на Хейдън да изсумти. И двамата добре знаеха, че крал Джордж бе запазил навика на някогашния Уелски принц и използваше всяка възможност да отнеме девствеността на хубавите дебютантки, които се стремяха да му се харесат.
Нед продължи:
— Представи си, как милата Лоти, сред рояк развълнувани млади дами, чака на опашка да бъде повикана при краля. Когато й дошъл редът, тя пристъпила към нашия благороден суверен. Нежният й бюст бил украсен с изящни диаманти, с които може да се подкупи всеки крал, а щраусовите пера, с които била украсена прическата й, се поклащали смело при всяка нейна крачка. Когато прихванала полите си, за да направи реверанс, се доближила твърде близо до краля и погъделичкала с перата носа на бедния Джордж. Той започнал да киха, а копчетата на жакета му се скъсали. — Нед сви рамене. — Разбира се, това не би се случило, ако не се е бил натикал в тесния вечерен костюм като салам в черво.