Выбрать главу

Вместо да се радват, че се беше сгодила за един богат маркиз, всички се държаха с нея като със заболяла от смъртоносна болест. Тя започна да разбира как се чувства осъденият, когато му устройват богата вечеря, преди да го заведат на гилотината.

И точно това беше причината, поради която избра да показва на всички колко е спокойна. Тя отказваше да се самосъжалява, когато усещаше как всички останали си позволяват с ожесточено задоволство да й съчувстват. След като с дебюта си беше подлудила за Стърлинг, но не искаше това да се повтаря и на сватбата й. И тъй като щеше да присъства на собствената си екзекуция, искаше да го стори с вдигната глава. За щастие Хариет беше много погълната с драмата, която се разиграваше пред очите й, за да разбере колко изкуствена бе веселостта на приятелката и.

Захвърли „Кроникъл“ и придърпа от френската тортичка на таблата в скута на Хариет.

— Не ми с приятно, че ме вземат за героиня от трагедия. — Тя облиза една капка мед от устните си. — Най-добре ще е да гледам на предстоящата женитба като на събиране на материал за моя първи роман. Какъв шанс — да изследвам душата на маркиза и да разбера причината за смъртта на първата му жена.

— Всичко това е прекрасно — отговори Хариет мрачно, — но кой ще разкрие обстоятелствата около смъртта на втората му жена?

Лоти хвърли укоризнен поглед към приятелката си и изкоментира писанията в следобедното издание на „Тетлър“.

— Нечувано! Статията описва нашата отчаяна тайна любов и рисува Стърлинг като безсърдечен злодей, застанал между нас и щастието ни.

— Ужасно романтично! — извика Хариет и се хвана за сърцето.

— Тъпо и смешно! — Лоти махна памфлета настрана и се опита да отпъди обзелата я тъга. — Мога да те уверя, че маркизът не изпитва и капка любов към мен, нито тайно, нито явно. Освен това трябва да добавя, че Стърлинг изглеждаше снощи много подло с пистолет в ръка. — Тя бегло прочете една особено сензационна статия, разказваща за събитията през изминалата нощ в най-евтиния вестник, който се продаваше на доковете.

— О, небеса! — извика тя и почувства как гърлото й пресъхва — Според това описание, ние сме били заварени във flagrante delicto.

— Къде? Мислех че в Мейфеър — попита Хариет, която в училище най-много мразеше латинския, следван от географията и благоприличното поведение на дамите.

С въздишка Лоти се наведе и шепнешком й обясни, че това, преведено, означава: „в деликатно положение“.

— О, боже! — прошепна Хариет и се изчерви до корените на косата си. — Сигурно никой няма да приеме, че си могла да направиш нещо толкова ужасно. При това с него!

Преди Лоти да добави нещо, на вратата тихо се почука. Тя се отпусна върху купчината възглавници и зачака още някоя френска тортичка. Но в стаята влязоха сестра й Лора и леля и Даяна, съпровождани от двама лакеи. Очите на Лора бяха зачервени от плач, а Даяна гледаше мрачно.

Братовчедката на Стърлинг не беше истинска леля на Лоти, но нейната любвеобилност и здравият й разум отговаряха на това определение. Въпреки строгата зелена рокля и стегнатия кок, целувката върху челото на Лоти беше майчински топла.

— Здравей, малката ми. Да ни извини милата мис Дъмуинкъл, но сестра ти и аз трябва да поговорим с теб.

— Не може ли и Хариет да остане? — попита Лоти, която чак сега започна да разбира колко ще се чувства самотна без приятелката си. Хейдън настояваше непосредствено след сватбата, още утре следобед, да заминат за Корнуол.

— Това касае само теб — отговори Лора и хвърли многозначителен поглед към Даяна.

Лоти любопитно чакаше и мълчеше, а двамата лакеи изведоха Хариет. След като внимателно затвори вратата, Лора седна от едната й страна на леглото, а Даяна — от другата.

Даяна хвана Лоти за ръката, въздъхна дълбоко и започна да обяснява:

— Сестра ти и аз смятаме, че трябва да споделим с теб нещо важно и че сме длъжни да те подготвим за това, което ще се случи през следващите дни…

— … и нощи — добави Лора и се изчерви.

— Да, и нощи — продължи Даяна.

Лоти неспокойно загледа ту едната, ту другата. Може би още не е късно да се скрие под възглавниците и да се направи на заспала.

Даяна стисна толкова силно ръката й, че кокалчетата изпукаха.

— Както навярно знаеш, жената има едно най-благородно и най-хубаво задължение към съпруга си.

— А това задължение е най-сладко в радостния момент на сватбената нощ — добави Лора и долната й устна се разтрепери.

Даяна й хвърли предупредителен поглед.

— Тогава настъпва дългоочакваният момент, когато… влечението между мъжа и жената… — тя млъкна при тази дума и непоклатимото й досега самообладание започна да се разпада, — намира телесен израз.

— И по този начин нежното начало на един живот става… пълен с взаимно уважение, преданост и щ-щ-щастие.

Последната дума беше произнесена толкова дълго, че прозвуча като стон, а Лора прегърна Лоти и се обля в сълзи.

— За бога, Лора, престани. — Даяна сама изтриваше сълзите си с кърпичка. — Ще уплашиш до смърт бедното дете.

— Е-е — промърмори Лоти примирително, улови Даяна да ръка и погали меката коса на сестра си. — Наистина не е необходимо да ми обяснявате за плътската любов: забравяте, че съм отраснала сред овцете на село.

Лоти знаеше, че сестра й, както и леля й, добре осъзнаваха колко различни бяха техните сватби от тази на Лоти. И двете бяха дарени от бога със съпрузи, които им донесоха лукс, какъвто никога сами не биха имали. Вместо това от нея се очакваше доброволно да отиде в леглото на един непознат — мъж, който беше принуден да се ожени за нея, също така непознатата, и за който може би удоволствието стоеше пред нежността. Мисълта за Хейдън събуди у нея едно тъмно влечение, което я плашеше повече дори и от образа на маркиза-убиец.

Даяна изтри последните сълзи от очите си и на лицето й се изписа решителност.

— Има неща, които не се научават от животните, мила моя. Неща, които могат да подчинят на волята ти и най-непокорния мъж.

Заинтересувана, Лоти се обърна и се заслуша във всяка дума на леля си. Лора вдигна рязко глава, толкова шокирана, че сълзите й спряха след едно задавено изхълцване.

— Даяна, навярно нямаш предвид…

— Напротив. След като Лоти трябва да влезе във вражеския лагер, трябва да бъде добре въоръжена. И ти, и аз знаем с кои оръжия трябва да я въоръжим.