Когато застана до него, си пожела леля й и сестра й да не бяха й давали съвети. Въпреки че любопитството я беше накарало да попие всяка дума, тя не можеше да си представи, че този мъж ще извърши с нея шокиращите неща, които й бяха описали. Или тя с него.
Затвори очи, надявайки се той да отдаде изчервяването на младостта й.
Когато епископът покани Стърлинг да даде ръката й на младоженеца, Лоти леко се възпротиви, преди да сложи тясната си ръка в неговата.
Замръзналата усмивка върху лицето на Стърлинг не се промени, когато се наведе към Оукли и каза тихо, така че само той го чуе.
— Ако промените решението си, ще ви счупя врата.
Когато Лоти и Хейдън коленичиха пред епископа, ръката на младоженеца беше топла и суха, гласът му — дълбок и ясен, когато се закле да й бъде верен, докато смъртта ги раздели. Лоти повтори тържествената клетва, като се питаше дали той мисли за другата жена, на която някога бе казал същите думи.
Остатъкът от сватбената церемония премина за нея като в мъгла. Когато Лоти дойде на себе си, епископът затваряше молитвеника и ги помоли да се изправят. Очите му зад телените очила блестяха весело, когато разреши на младоженеца да скрепи любовта си с печата на целувката.
Поднасяйки на Хейдън бузата си за целувка, тя скришом прошепна:
— Съжалявам, че така ви обвързах.
— Доволен съм, че понесохте по-добре моето внимание, отколкото това на краля — измърмори той и дъхът му премина по чувствената й ушна мида. — Поне не ме ухапахте.
Лоти се отдръпна и го погледна смаяна. Беше толкова шокирана, че забрави да шепне.
— Кой ви разказа това…
Преди да успее да довърши изречението, устните на мъжа й се намериха върху нейните и ги затвориха с една истинска целувка.
6
Можех ли да се надявам поне на мъничко нежност от неговите безцеремонни ръце…
Когато Хейдън най-после успя да избяга от напрегнатата атмосфера на сватбената закуска, приготвена от новия му баджанак и новата му балдъза, установи, че каретата му е толкава натоварена с куфари и сандъци, че едва се вижда под планината багаж. Една истинска армия от лакеи се мъчеше да завърже купчината с въжета и търсеше пролуки, които запълваше с още багаж.
— Мили боже! — каза Нед, който недоверчиво гледаше осите на каретата. — Новата ти съпруга очевидно не е свикнала да пътува с малко багаж.
— Настойникът й вече изпрати две коли. — Хейдън невярващо поклати глава. — Ако не бях качил слугите на друга кола, навярно трябваше да наема товарна платформа, за да отпътуваме от Лондон.
— Това не е ли…? — и Нед посочи един странен уред, завързан върху багажа.
Хейдън погледна с присвити очи нагоре и видя дървените части на едно колело — най-модното средство за придвижване, изобретено от някакъв немски барон, който се нуждаел от удобно средство да обхожда обширните си паркове и градини.
— Да, това е велосипед.
Точно в този момент Лоти излезе от къщата, натоварена с върбова кошница, три пъти по-широка от самата нея. Хейдън я пресрещна, за да й помогне, но тя не му позволи.
— Благодаря, не си правете труда. Сама ще се справя — увери го тя и пъшкайки отнесе кошницата в каретата. Откакто спомена за нейната злощастна среща с краля, тя го гледаше с подозрение.
Един бърз лакей отвори вратата на каретата и тя стовари кошницата си върху една от седалките. Хейдън я наблюдаваше през рамо, заинтригуван от тайнствените звуци, които излизаха от кошницата.
Въпреки че нямаше и най-малко понятие къде може да се намери и един сантиметър място, предложи:
— Да сложим и този багаж върху покрива.
Кошницата мърдаше, леко се тресеше и подскачаше и като че ли запротестира.
Лоти излезе и затвори вратата под носа на мъжа си.
— Не е необходимо. Това е моят обяд.
Хейдън повдигна едната си вежда, като мислеше, че ако нарече младата си жена изпечена лъжкиня, бракът им ще тръгне несполучливо още от самото начало.
Тя беше сменила сватбената си рокля със зелен пътнически костюм с яка от колосана дантела и широки кожени ревери. Кокът, в който преди това бяха подредени къдриците й, беше изчезнал и бе заменен от прическа, завършваща с широкопола сламена шапка, отрупана с креп, панделки и малки розови копринени пъпки. Помисли си, че е решила да сложи това модно творение, за да изглежда по-солидна, но в действителност приличаше на малко момиченце, облякло дрехите на майка си. В никакъв случай нямаше вид на достатъчно голяма, да бъде жена на когото и да било. Особено негова!