— Тази история може да развали настроението на всеки. Сигурно затова е решил да прекара две седмици в Лондон.
— Проклятие! Може ли така плътно да пуска завесите! — Лоти пусна бинокъла. — Възнамерявам да го използвам в първия си роман като прототип на злодея. — Тя с въздишка затвори прозореца. — Няма значение. От тази вечер официално ще бъда на брачния пазар, което означава, че по цял Лондон ще се разчуе кога съм използвала неправилно вилицата или как съм кихнала, без да използвам кърпичка. Докато се усетя, ще бъда погребана в някое имение със скучен съпруг и банда сополанковци, хванати за полата ми.
Хариет седна на една отоманка и протегна ръка да погали котката, която дремеше върху нея.
— Това не е ли мечтата на всяка жена? Да се ожени за богат мъж и да заживее спокойно?
Лоти се поколеба, докато намери отговор, нещо, което й се случваше рядко. Как да опише неприятното чувство, което я обземаше при тази мисъл? Тъй като дебютът й приближаваше, все повече си мислеше, че животът й свършва, още преди да е започнал.
— Разбира се, че всяка жена желае това — отговори тя и се опита да успокои и себе си, и Хариет. — Само човек с мозък на врабче сериозно би мечтал да стане известна писателка като мисис Радклиф или Мери Шели. — Отпусна се на стола пред тоалетката, натопи парче оризова хартия в една кутийка с пудра и започна да пудри носа си. — Не мога да разочаровам Стърлинг. Той и Лора ме приеха в дома си, грижеха се за моето възпитание и ме освободиха от безброй трудности. За мен той повече е баща, отколкото зет. Когато тази вечер сляза по стълбите, искам лицето му да грее от гордост. Искам да види в мен благопристойната млада дама, за която винаги е мечтал.
Тя въздъхна и си пожела младата дама, която я гледаше от огледалото, да не изглежда като непозната. Съмнението, което хвърляше сянка върху лицето й, правеше сините й очи да изглеждат прекалено големи.
— Трябва да се примирим със съдбата си, мила Хариет. Свободните дни са минало. След тази вечер няма да има никакви приключения за никоя от нас.
Лоти срещна погледа на Хариет върху огледалото.
— След тази вечер — прошепна тя. И без да осъзнава, скочи, прибра полите на роклята си и метна крак през прозореца.
— Къде отиваш? — извика Хариет.
— Ще хвърля поглед на нашия скандален съсед — отговори Лоти и прехвърли и другия си крак. — Как мога да опиша някой злодей, ако не съм виждала такъв?
Загрижеността на приятелката й накара Лоти да спре. Не беше присъщо на Хариет да се колебае, затова Лоти предположи, че намерението й е възмутително.
— През остатъка от живота си ще имам време да реша дали това, което правя сега, е разумно. Остават ми само няколко минути свобода.
С тези думи тя се измъкна бавно през прозореца. Увисна на ръце и краката й достигнаха клона под нея. През ученическите години беше събрала забележителен опит да се катери по дърветата.
— Какво ще правя, когато дойдат да те потърсят? — извика Хариет след нея.
Всичко щеше да мине добре, ако връзките на корсета не се бяха закачили за глупавия пирон, а Хариет не беше изчезнала внезапно.
Все още висяща между дървото и прозореца, Лоти дръпна за последен път плата. Неочаквано връзката се скъса. За миг Лоти се поколеба дали да посегне към прозореца или към клона. Това наруши равновесието й и тя падна назад към короната на дървото. Вик на ужас заседна в гърлото й.
За щастие не падна лошо.
Приземи се върху бодлива възглавница от клони, ухаеща на пролет и свежа зеленина. Зави й се свят и помисли, че лондонските клюкари трябва да почакат, преди да обсъдят преждевременната й смърт. Изведнъж главата на Хариет се показа на прозореца.
— О, там ли си! — извика радостно тя. Лоти я изгледа мрачно.
— Къде се скри? Навярно отиде да пиеш чай?
Сарказмът на Лоти не засегна приятелката й. Без да се вълнува въобще, тя показа един тъмен вързоп.
— Донесох ти пелерината. Навън е хладно, а ти не искаш да пипнеш пневмония, или?
— Летяла съм четиридесет крачки надолу, а може и повече — осведоми я мрачно Лоти. Като огледа съжалително горната част на роклята си, извика. — Хвърли я. Май имам нужда от нея.
Пелерината падна на главата й, така че не можеше да вижда нищо. Лоти отметна от лицето си меката вълнена материя, смачка я и я хвърли през зида.
Хариет загрижено я следеше от прозореца.
— Какво да правя, докато те няма?
— Бъди така добра и ми намери игла и конец.
Лоти натика обратно едната си гърда, която се беше освободила от деколтето, и обясни:
— Не мисля, че Лора е имала точно това предвид, когато казваше, че дебютът ми ще бъде основната тема за разговор във висшето общество.