Не че не бе запознат с тайнствената система от връзки, панделки, копчета и закопчалки, които бяха част от облеклото на една жена. Но докато беше във властта на Жюстин, тя сама разкопчаваше част от тях.
Разтърсен от мрачни спомени, той свали обточената с кожа пелерина и нежните ботушки, след това разкопча едно по едно перлените копчета на дрехата. Когато бръкна под долната й риза да освободи панделките, пристягащи корсета, той си припомни, че има право да направи това. Защо тогава се чувстваше като най-големият развратник?
Въпреки безстрашието на Лоти всичко при нея изглеждаше малко. Ранимостта й събуди у него инстинкта на закрилник. Беше опитал да закриля и Жюстин, но напразно.
Неволно докосна с китката си мекото възвишение на една от белите й гърди. Отправи поглед към лицето й. Когато я освободи от стегнатите банели на корсета, от устните й се изтръгна блажена въздишка.
Гърлото на Хейдън пресъхна. Спомняше си колко сладки бяха тези устни. Колко нежно и доверчиво се притискаха към неговите. Искаше отново да ги опита, да прокара език между кораловите им очертания и да си открадне глътка нектар.
Спомни си мрачно, че това няма да е кражба. Имаше пълното право върху целувките й, както и върху всичко останало. Вече нямаше бдителен настойник, който да се меси във всичко и да го възпре да мушне ръка под полите на дрехата й и да намери нежната пролука в коприненото й бельо. Нямаше и нито един журналист от скандален вестник, за да го оклевети, когато стигне до нежното й тяло и започне с пръстите си да извлича нектар, много по-горещ и по-сладък от този на устните й, докато въздишките преминат в стонове, а бедрата й се разтворят подканващо. Нямаше да има клюкари, които да разнасят по света лъжи и слухове, когато вдигне полата й нагоре и покрие нейното тръпнещо от желание тяло със своето.
Трябваше да я направи своя любовница, вместо да се ожени за нея. Тогава нямаше да има опасност тя да проникне в миналото му, а дори и в сърцето му. Като се проклинаше, че е най-големият глупак, Хейдън се наведе и погали с устни нежната кожа на Лоти. Тя се обърна настрани и въздъхна радостно. Навярно Стърлинг щеше да я остави да спи до обед или най-малкото дотогава, докато Куки не почука на вратата с табла топъл хляб и кана горещ шоколад.
Тя се сгуши още по-дълбоко във възглавницата, като се надяваше да се върне отново към отлетялото блаженство на съня. Смътно си спомни силни ръце, които я носят, като че ли е перце, широки гърди, върху които е опряла лицето си, топли устни, които я целуват с неизказана нежност — отначало по челото, след това по устните.
Лоти отвори очи. През кръглите стъкла на един чужд прозорец се стелеше млечната светлина на изгряващия ден. Груби греди украсяваха стените и минаваха като ребра по варосания таван. Навярно така изглеждаше всяка странноприемница между Лондон и Корнуол. Последният й спомен беше как сънливото поклащането на каретата я беше накарало да се унесе в дрямка. Отвори очи и разсея мъглата на съня, като се мъчеше да отдели истината от съня.
Готова бе да се закълне, че силните ръце бяха на съпруга й. Но Хейдън можеше спокойно да предостави на кочияша или на който и да е коняр досадната задача да я сложи в леглото. Тя пое дълбоко въздух. До кожата й все още достигаше слабият аромат на лаврово и сандалово дърво. Това беше неговият мирис, който я обгръщаше, очароваше и привличаше.
Лоти бавно се обърна по гръб и стисна устни за да не изпищи, когато открие на възглавницата до себе си тъмен кичур коса.
Само че леглото до нея бе празно и студено. Тя беше сама.
Седна и закри лицето си с ръце, разкъсвана между облекчение и смущение. Беше проспала първата си брачна нощ и прекрасните поучения на Лора и Даяна бяха останали неизползвани. Навярно съпругът си мислеше, че е глупава гъска.
Но какво бе станало с целувката? Тя сън ли бе, или спомен? Когато прокара пръсти по устните си, една мисъл я ужаси. Ами ако е проспала не само нощта, а и нещо повече? Като се бореше с надигащата се паника, тя внимателно се огледа. Смачканите чаршафи не издаваха нищо. Тя никога не спеше спокойно, хвърляше се на всички посоки, така че леглото й изглеждаше като че ли през него е минала вихрушка. Бавно повдигна завивката и погледна под нея. Въпреки че дрехите, обувките и корсетът липсваха, ризата, долните гащи и чорапите бяха на местата си.
— Не мога да реша кое е по-обидно — разнесе се проточен мъжки глас, който звучеше и меко, и грубо едновременно, — дали съм способен да изнасиля спяща жена, или че се мъчиш да си спомниш дали съм го направил.
Първоначалният импулс на Лоти беше да се скрие под завивката. Вместо това си наложи да сведе очи. Хейдън стоеше облегнат на отворената врата. Изглеждаше като излязъл от рекламата на мъжко списание. Въпреки че не можеше да мине за денди като Нед, шалът беше завързан както трябва, а сакото му беше току-що изгладено. Велуреният брич за езда се беше опънал върху тънките му бедра. Беше току-що избръснат, а косата му — намокрена и вчесана назад. Неочакваното му желание да изглежда добре повлия на Лоти да се почувства още по-зле при вида на собственото си оскъдно облекло.