Развълнувана, че е прочел мислите й, тя придърпа завивките към гърдите си и го погледна дръзко през облак разрешени коси.
— Роклята ми е изчезнала. Исках да се уверя, че не съм загубила нещо ценно.
— Беше напълно съсипана тази нощ, затова помолих гостилничарката да ти свали дрехите.
Той кимна към един стол с висока облегалка в ъгъла, върху който бе застлано одеяло.
— Аз спах там.
Лоти изкриви лице. Навярно столът е бил ужасно неудобен, особено след тежкия ден върху седлото.
— Ти ли ме донесе дотук?
Той кимна.
— За щастие, беше късно след полунощ и имаше само няколко пътници в гостната. Навярно никак не би било добре, когато из Лондон плъзнат слухове, че съм удушил младата си жена преди брачната нощ.
Тя го наблюдаваше с притворените си очи, но не успя да разбере дали се шегува с нея или със себе си. Хейдън не би отнел невинността на една спяща жена, но би ли откраднал една целувка? Или лекото докосване на устните му по челото бе само сън?
Той се отдели от вратата.
— Ако желаеш, мога да изпратя някоя прислужница да ти помогне с обличането. Мисля, че ще предпочетеш да закусиш долу. — Вдигна едната си вежда и продължи. — А може би ще си хапнеш от храната в кошницата, която Куки ти приготви вчера?
— Кошницата! О, боже, кошницата! Напълно забравих за нея! — Без да я е грижа за оскъдното облекло, Лоти отметна завивките.
Леко притеснен, Хейдън пресече на две крачки помещението и отново я зави.
— Нямаш основание за тревоги. Кратунчо, Мистър Скокльо и очарователната им спътничка се намират в кухнята на странноприемницата и лочат сметана от една паничка.
— О! — изгледа го виновно Лоти, облегна се на една възглавница и изпъна колене. — Навярно щях по-рано да ти кажа, но се страхувах, че не обичаш котки.
— О, напротив, обичам котки. От кожата им се правят най-меките и най-гладките ръкавици.
Лоти се задъха. Той вече бе преполовил пътя към вратата, когато осъзна, че я е ядосал. Поне този път. Тя отново сви колене.
— Навярно ме мислиш за неблагодарна. Досега нито веднъж истински не съм ти благодарила, че се ожени за мен и запази живота на Стърлинг.
— Не е необходимо — отговори той, без да се обръща. — Не мога да понасям дуелите. Никога нямаше да приема поканата на зет ти за дуел.
Когато Лоти потъна във възглавниците, онемяла от учудване, той затвори вратата след себе си и я остави да си блъска главата над нова загадка.
Отново пътуваха вече почти час към Корнуол, когато от оловносивото небе започна да вали студен дъжд. Лоти отвори прозореца на каретата и се показа навън, за да почувства капките дъжд върху лицето си. Сега Хейдън щеше да е принуден да се скрие на сухо при нея и навярно да я посвети в тайнството на брака. Възможно ли е да прояви нещо като симпатия към нея? За да й покаже, че я е направил своя жена не от съжаление или по задължение, а защото го иска?
Когато Хейдън дръпна юздата на коня, тя го погледна с очакване. Но той само поспря, за да извади нещо от чантата върху седлото. Когато разгърна широките гънки над главата си, Лоти видя, че това е импрегнирана пелерина, направена да предпази притежателя си от природните стихии. Главата му остана непокрита, но той изтръска водата от косата си и подкара напред.
Изглежда мъжът й предпочиташе да язди под студения дъжд, вместо да прекара няколко часа в нейна компания. Лоти се отпусна на седалката и се помъчи да припише паренето в очите си на острия вятър.
По-късно след обед Лоти се събуди от неспокойния си сън и откри, че котаракът Кратунчо спи върху скута й. Мистър Скокльо и малкото й сиво-бяло котенце Мирабела се бяха свили на кълбо върху отсрещната седалка. Сега, когато вече не бяха осъдени да пътуват контрабандно, те се радваха с пълна сила на уютната карета.
Въпреки че плющенето върху тавана на колата беше престанало, небето оставаше все така сиво и надвиснало. Лоти отмести спящата котка и се надвеси да отвори прозореца. Когато погледна навън, дъхът й спря.
Грижливо подредените поля, ниви, поляни, живи плетове и каменни синори бяха изчезнали и преминали в пейзаж, който й беше чужд колкото безкрайната сивкава шир на пустинята. Вятърът свиреше над море от треви и отводнени поля и воят му напомняше хор на духове, извиваше се над високи скали, с които беше осеяно неплодородното тресавище. Изглеждаше така, като че ли това парченце земя никога не е усещало целувката на пролетта, а дреме непрекъснато под зимното небе. Въпреки цялата си безнадеждност обаче пейзажът предлагаше странна сурова красота, една впечатляваща дивост, които Лоти никога досега не бе срещала по грижливо подредените правоъгълни площади в Лондон или по заоблените хълмове на Харфордшир.