Тя се изложи вдъхновено на вятъра. Не бе трудно да разбереш защо наричаха Корнуол страна на митовете и легендите. Можа да си представи как рогатият великан Корморан с дебела тояга в ръка прекрачва високите скали, като че ли са парченца чакъл, преследван от Джак, убиеца на великани. Като че ли вятърът довя звуци от металните удари от меча на крал Артур, когато среща за последен път на бойното поле незаконния си син Мордред. А сянката на облаците над отводнените поля приличаше на банда отвратителни джуджета, които излизаха от прастарите гробове, за да плашат пътуващите или да откраднат бебе.
Хвърли бегъл поглед към Хейдън, който яздеше далеч пред каретата. Колко хубаво би било да седи на кон, вместо да пътува в задушната карета. Морският мирис гъделичкаше носа й. И тогава за пръв път видя имението Оукуайлд.
Домът беше построен от тъмни сиви камъни, които рязко се открояваха на фона на надвисналото облачно небе. С тресавището отзад и стръмните скали отпред, изглеждаше така, сякаш са стигнали до края на света.
Хейдън пришпори коня и прескочи плета. Вятърът брулеше косата му и той, заедно със сивото небе и с развълнуваното море, като че ли самият беше част от пейзажа. А ако това бе краят на света, то той беше неговият господар.
И нейният.
Каретата зави към една тераса, покрита с грубо издялани камъни. Когато Лоти вдигна лице към небето, новият й дом се показа пред нея. Хейдън беше господарят на този дом, а скоро тя щеше да бъде господарката.
Дори по стандартите на Стърлинг изграденият в Елизабетински стил замък с двете си обширни крила и двора по средата беше впечатляващ. Въпреки че стръмният покрив бе покрит с множество комини, над много малко от тях се виеше пушек. Без слънчева светлина, която да се отразява в тях, множеството прозорци проблясваха мътно и отегчено като полузатворени очи. Къщата не изглеждаше мъртва, но беше в унисон с мрачното небе и с бруленото от вятъра тресавище. Лоти се огледа и се попита дали тук изобщо някога огрява слънце.
Каретата се заклати и спря. Вратата се отвори и повече от две дузини слуги излязоха и се строиха в шпалир, за да посрещнат господаря и жена му. Лоти се учуди, че са толкова малко. За къща като тази трябваше да има двойно повече слуги.
Лоти никога не бе страдала от срамежливост, но изведнъж се поколеба да напусне защитената удобна карета. Беше факт, че е съпруга на маркиза, но сега трябваше да се представи пред всичките му хора като негова жена. Тя се забави, за да сложи котките в кошницата, да оправи гънките по полата си и да завърже шапката си. Накрая вратата на каретата се отвори. Протегнатата ръка не беше на лакея или на кочияша, а на Хейдън.
Със смела усмивка на лицето тя пое ръката му и слезе. Дългите престилки на слугите плющяха от вятъра, а Лоти се принуди да прихване с ръка шапката си. Докато се приближаваха до къщата Хейдън напрегнато наблюдаваше строения персонал. Според Лоти нямаше нищо интересно за гледане, което да обясни това напрежение. От достопочтените слуги и високата кокалеста икономка с връзката ключове около кръста, до лакеите и изчервените камериерки с розови бузки — всичко беше като в нормален господарски дом.
— Добре дошли, милорд — започна икономът и пристъпи напред. — Колите с багажа пристигнаха и са разтоварени.
— Много добре, Джил — отговори Хейдън, но лицето му оставаше напрегнато.
Много от жените гледаха Лоти с нескрито любопитство. Навярно Хейдън бе разпоредил на слугите, дошли преди това с багажа, да подготвят пристигането на съпругата му. А може би не?
Когато вече бе започнало официалното представяне, от ъгъла на къщата се появи една пълна, обветрена жена, чиято външност напомняше на яребица. Появяването й щеше да остане незабелязано, ако не водеше със себе си едно момиче на около десет години и не го беше хванала за ухото.
Хейдън замръзна, а на Лоти й оставаше само да наблюдава. Слугите не поглеждаха към театъра, който като че ли се разиграваше всеки ден.
Въпреки че челото на момиченцето бе упорито свъсено, то не направи никаква физиономия и не издаде никакъв звук на протест, когато жената и слугите го довлякоха пред Хейдън. Жената държеше отзад ръцете на детето, за да не избяга.