То беше високо, но ужасяващо слабо. Имаше остри черти, които един ден щяха да станат изящни. Тъмните коси бяха най-красивото нещо у него. Те обгръщаха лицето му като храсталак, пуснат да расте неподрязан. Лоти я засърбяха ръцете, да извади гребен и панделка и да привърже дивите коси.
Ако Куки беше тук, щеше да тъпче детето с джинджифилов хляб и пудинг, за да добие малко месо по костите.
Въпреки че някой се бе постарал да придаде на детето приличен вид, един от чорапите му се беше смъкнал и усукал около крака му. Синята престилка беше скъсана и изпъстрена с петна от трева, а панделката в същия цвят се беше разхлабила и косите на детето падаха върху лицето му.
Лоти като че ли долови нещо познато в упоритото навъсено чело, в недоверчивия поглед на виолетовите очи, в стиснатите устни…
Помисли, че си въобразява. Според нея детето беше или на някой слуга, или някое сираче от близкото село, приютено в замъка.
И Стърлинг приемаше от време на време в дома си такива деца, като се грижеше за образованието им, докато пораснеха и можеха да ги наемат за прислужници.
Жената гледаше Хейдън, като че ли с любезното примигване на топлите й кафяви очи искаше да компенсира лошото настроение на детето.
— Добре дошли вкъщи, мастър Хейдън. Много се радваме отново да ви видим. Надявам се, че по време на пътуването сте намерили всичко, което сте търсили. — Тя обърна луничавато си лице към Лоти и й се усмихна.
Въпреки че се учуди на свойския тона на жената, на Лоти не й оставаше нищо друго, освен да отвърне със същата топла усмивка.
— Дори напротив, Марта — отговори Хейдън със самоирония в гласа. — Намерих значително повече от това, което търсех.
— Виждаме — обади се детето и тръсна косите си. — Коя е тази? Това ли е новата ми гувернантка?
Преди Лоти да реагира на този абсурден въпрос, Хейдън хвана за лакътя облечената й с ръкавица ръка и съобщи:
— Не, Алегра, това е новата ти майка.
8
Дали жена му излезе от плесенясалия гроб за да ме уплаши или… за да ме предупреди.
Лоти трудно можеше да определи кой е по-потресен от обяснението на Хейдън, тя или момичето. В продължение на една ужасна секунда те се гледаха една друга, после отправиха поглед към Хейдън. Лоти направи опит да се изтръгне от ръката му, но той я стискаше здраво, а лицето му изглеждаше недостъпно.
Чу се едно изумено мърморене сред събралите се слуги. Очевидно дъщерята не бе единствената, която се изненада от новината. Една от слугините дори си позволи да се изкиска тихо и това принуди икономката остро да изсъска.
Като избягваше погледа на Лоти, Хейдън каза:
— Лоти, бих желал да ти представя дъщеря си Алегра.
— Дъщеря ти? — прекъсна го Лоти. — Не си споменавал, че имаш дъщеря.
В момента, в който думите се откъснаха от устата й, тя се разкая и си пожела да ги върне обратно. Въпреки че изглеждаше невъзможно, лицето на момичето стана още по-затворено.
— Не се тревожете. На него най-много му харесва да се прави, че не съществувам.
Мускулите около челюстите на Хейдън се стегнаха и той почти заприлича на момичето.
— Знаеш много добре, че това не е вярно, Алегра. Смятам за ненужно да подхранваме любопитството на хората.
— Защото се страхуваш да не те поставя в неудобно положение — обвини го пламенно Алегра.
— Не, защото се страхувам някой теб да не постави в неудобно положение — отговори той.
Лоти се почувства принудена да се намеси преди размяната на думи да прерасне в открит скандал.
— Алегра, не се сърди на баща си, че не ни е съобщил за съществуването на другата. Ако неговият… нашият брак не бе станал толкова набързо, навярно бих имала време да прелистя регистъра на благородниците. — И като заби нокти в рамото на Хейдън, Лоти му се усмихна.
— Искаше да бъде изненада, нали, мили?
Алегра скръсти кокалестите си ръце пред гърдите, с което заприлича още повече на баща си, и каза:
— Мразя изненадите.
— Е, млада госпожице, не вярвам, че това напълно отговаря на истината — обясни Хейдън и лицето му се отпусна.
Въпреки че можеше да натовари със задачата някой от лакеите, той сам се върна до каретата и отвори задното помещение за багаж. Най-отгоре върху купчината беше поставена тайнствената кутия, предизвикала любопитството на Лоти. Докато Алегра с подозрително безразличие наблюдаваше как баща й се доближи до нея, от напрежение Лоти прехапа долната си устна. По нареждане на господаря един лакей прекрачи напред и взе кутията, а Хейдън извади от джоба на жилетката си малък златен ключ и го пъхна в ключалката. Лоти и слугите проточиха врат, когато капакът се отвори и Алегра видя съдържанието й.