Сам се оправда, че в момента има неотложни задължения и забави крачките си, когато мина покрай стаята на Алегра. Тънък лъч светлина се процеждаше под вратата. От малко дете, тя страдаше от кошмари и той нареди в близост до леглото й непрестанно да свети лампа, в случай че се събуди през нощта и се уплаши. По-рано би изтичала при него и би го помолила да изгони чудовищата. Но това беше преди да е станал и той едно такова чудовище в нейните очи.
С края на пръстите си внимателно докосна гладкото дъбово дърво. Искаше да си я представи как лежи в леглото, прегърнала новата кукла. Но тя бе отказала подаръка и всичко, което й беше донесъл. Дълго време стоя заслушан пред вратата й, но не чу нищо освен едно безкрайно ридание.
Хейдън се спря, косите му настръхнаха. Дали си въобразяваше, или шумът бе по-силен от обикновено? Или по-обвиняващ? Или по-зъл? Навярно двете седмици престой в Лондон бяха изострили сетивата му. Когато стенанието отново се повтори, той не трепна, тъй като знаеше, че колкото и сърцераздирателни и пронизителни да бяха тези призрачни звуци, най-лошото тепърва предстои.
Някой свиреше на пиано. Лоти спря, когато тоновете стигаха до ухото й, бавни, сладки и настойчиви. Първоначално не можа да познае пиесата, но скоро разбра, че това е първата част от сонатата на Бетовен, позната след смъртта му като „Лунната“.
Мелодията бе прекрасна, но звучеше така, като че ли оплакваше непрежалима загуба. Лоти почувства как гърлото й се стяга. За миг се почуди дали изобщо е напускала леглото си, за да търси призраци и дали не сънува, че е осъдена вечно да броди по самотните коридори на замъка Оукуайлд, с мъждукаща свещ в ръка и траурна мелодия, която да я съпровожда.
Следвайки музиката, тя слезе по една извита стълба. Не чу нито веднъж зловещото стенание, което я бе накарало да напусне стаята си. С леки стъпки обиколи осветеното от луната преддверие, обърна се надясно и вървя няколко минути, докато се отзова в дълъг коридор. Спря и се ослуша. Тъжните тонове като че ли идваха отвсякъде и отникъде. Като пазеше с ръка пламъка на свещта, започна да опитва всички врати. Те се отваряха без усилие и откриваха тъмни тихи помещения.
Точно когато музикантът изпълни страстното кресчендо, тя бе стигнала до най-отдалечената врата в края на коридора. Щом пръстите й докоснаха месинговата дръжка на вратата, Лоти отдръпна ръката си. Тишината прорязваше една тъмна дупка в дрехата на нощта и нищо не се чуваше, освен шумът от дишането й.
Бавно хвана дръжката и пое дъх, когато се опита да отвори. Но вратата не поддаде. Напъна я, но нищо не се получи. Вратата оставаше затворена. Лоти се отпусна и разбра, че макар и да се правеше на смела, в този момент бе уплашена до смърт.
След известно време тя пое дълбоко дъх и усети, че въздухът е напоен с тежък аромат на жасмин. Един студен полъх на вятъра през коридора угаси пламъка на свещта и Лоти остана на тъмно.
Винаги се бе страхувала да остане сама в тъмното. Още по-лошо бе, че не беше сама. Тя можа да почувства точно зад себе си присъствието на някой друг или на нещо странно, опасно и диво.
От сянката се разнесе тихо изръмжаване:
— Защо, по дяволите, не искаш да останеш там, където ти е мястото?
Свещникът се плъзна от ръката й и с трясък падна на пода, когато две ръце я уловиха, обърнаха и грубо я натиснаха към вратата.
9
Ако исках да преживея предателството му, трябваше да взема нещата в свои ръце…
Нищо призрачно нямаше в ръцете около раменете й. Пръстите, впити в ръката й, излъчваха изгаряща топлина, която накара Лоти да настръхне повече, отколкото от леденото течение.
Необходимо й бе известно време, за да забележи, че не е съвсем тъмно. Луната хвърляше бледа светлина през тесния извит прозорец с цветно стъкло над двойната врата. Но преди още очите й да привикнат, вече бе забелязала дивия пламък в очите на съпруга си.
В този момент Хейдън изглеждаше повече от готов да извърши убийство. Ноздрите му потреперваха при всяко накъсано вдишване, гърдите му се издигаха и спадаха и галеха нейните. Беше мушнал коляното си между нейните крака, така че всякакво бягство или съпротива бяха невъзможни. Когато погледът му падна върху треперещите й устни, всичко, което можа да направи, беше да стои неподвижно в ръцете му и да изчака да я целуне или да я убие.