Представям си колко сте горда с образеца на добродетел и зрялост, в който съм се превърнала.
Винаги ваша предана Карлота Оукли
P.S. Бихте ли ми препоръчали средство, с което да премахна петно от къпини?
30 май 1825 г.
Мила лельо Даяна!
Въпреки че ни дели разстояние, знам, че не си забравила за рождения ми ден през лятото. Оставам с надеждата, че може би ще ми подариш нова шапка и няколко чифта красиви кюлоти. (О, няма да е зле да има и кафяви боти).
Обичната ти племенница Лоти
P.S. Най-сърдечни поздрави на чичо Тейн и на близнаците, но моля те, не им казвай за кюлотите.
4 юни 1825 г.
Мили Джордж,
Представям си как си се смял, когато си научил, че малката ти сестра — не мога и да си помисля — е станала майка! Ти, който винаги си твърдял, че не харесвам никое дете освен самата себе си. (Въпреки, че и двамата знаем, че това не отговаря напълно на истината, защото винаги много съм обичала близнаците, както и сладката ми племенница Ели и племенника ми Никълъс. И ти винаги си твърдял, че обичам Ели, тъй като съм била същата на тази възраст. Но тя притежава и редица други черти, между които безспорно твърдата й вяра, ум и красота).
Сигурна съм, че ще бъдеш изненадан, когато разбереш, че съм зряла, въздържана и благопристойна, което се очаква от жена в моето положение. Старая се да давам пример на своята доведена дъщеря и да я ръководя с твърда, но любяща ръка.
Запази в сърцето си образа на безгрижното момиче, което някога наричаше сестра (а и други неща), защото радостите на майчинството ме направиха възрастна.
Поздрави от порасналата ти сестра Карлота
P.S. За кафявите паяци се лъжеш. Ухапването не е смъртоносно. Не и когато по погрешка са попаднали в обувката ти.
8 юни 1825 г.
Мила Лора, мили Стърлинг,
Извинете ме, че не отговорих веднага, но съм погълната изцяло от нежните грижи, с която ме засипват съпругът ми и доведената ми дъщеря. Те ми доставят такава радост, че мъчно мога да се откъсна от компанията им, за да свърша и най-простата задача.
Съзнавам, че хранехте резерви по отношение на този брак, но ви уверявам, че имам не само любящ съпруг, но и очарователна доведена дъщеря. Не се тревожете за мен.
Обещавам скоро да пиша повече. Доскоро, мислете за мен, обградената от щастие, което ми дарява изпълнената с радост връзка между мъж, жена и дете.
Вечно любяща ви Лоти.
P.S. Бихте ли ми изпратили ново жълто чадърче за слънце. Изглежда съм седнала върху моето и съм изпочупила спиците.
10 юни 1825 г.
О, мила ми Хариет!
Извини ме за ужасния почерк, но съм се скрила в един шкаф с метли, за да не ме безпокоят, докато ти пиша. (Представи си елегантната си приятелка, седнала върху обърната кофа, а дръжката на парцала пробожда една част от тялото й, която по-добре да остане неназована). Навярно се питаш защо съм в шкафа с метлите? Бъди търпелива, моя най-добра приятелко, защото веднага ще ти бъде обяснено.
Бях потресена, когато Джордж ми писа, че си решила веднага след моето заминаване за Корнуол да се върнеш при семейството си. Стърлинг и Лора щяха да се радват да им погостуваш до края на сезона. Въображението ми рисуваше утешителна картина, как ти прехвърчаш от един следобеден чай на друг, как се разхождаш с файтон през Хайд парк, как флиртуваш и танцуваш през нощите на безкрайните балове, които и аз бих посетила, ако първият ми сезон не бе съсипан заради една целувка. (Обаче ще добавя, че това беше изключително прекрасна целувка).
Ако мислиш, че се крия в този шкаф, за да избягам от бруталния си съпруг, те уверявам, че маркизът е образец на грижа и сдържаност. Понякога ми се иска да бе изкрещял или изругал, само за да имам доказателство, че осъзнава моето присъствие. Въпреки че е изключително учтив джентълмен, има ужасния навик да гледа през мен.
Крия се от дъщеря му, десетгодишната ми доведена дъщеря, която заема всеки миг от съществуването ми. Знам, че не мога вечно да седя скрита, още повече че следобедните занимания, ако можем да ги определим като такива, започват след час. В повечето дни те преминават така: Аз стоя отпред и спрягам търпеливо френските глаголи, а малкото чудовище през това време се прозява, тропа с крак по пода или гледа през прозореца и измисля нови поразии. Вчера, когато се прибрах в стаята си, разбрах, че шишенцата ми с хубавото мастило са пълни с вакса за обувки. Първата ми мисъл беше да хвана малката вещица и да я перна по нахалната глава, но се отказах да й доставя това удоволствие.