— Трябва да се засрамите, милорд — извика тя и се обърна към Хейдън.
Най-малкото този път имаше благоприличието да вдигне поглед от работата си.
— О, така ли?
— Да, защото ми развалихте изненадата. — Тя пристъпи към писалището, изключително доволна от себе си, че бе успяла да събуди някаква реакция у него. — Надявах се да завържа хубава панделка на подаръка, преди да ти го връча.
Тя остави кошницата на бюрото и махна кърпата. Котенцата изскочиха във всички посоки и се затъркаляха с несигурни крачки по плота. Ако това беше кошница с отровни змии, Хейдън навярно нямаше да изглежда така потресен. Едно шарено котенце започна да се катери по перото му, черното напираше към мастилницата. Той спаси в последния момент мастилото, а котето падна в кошчето за хартия и силно замяука.
— Вижте — посочи Лоти към жълтото. То бе скочило в скута на Хейдън и блажено смучеше копчето на сакото му, а мъркането му беше по-силно от мяукането на другото. — Малкото глупаче мисли, че това е майка му.
С гримаса Хейдън отдели котето от копчето и го постави на дланта си.
— Но аз не съм! — Мрачният му поглед премина от котето към Лоти. — Ценя високо щедростта ви, милейди, но какво да правя с тези… тези същества?
Лоти се запъти към вратата и се чувстваше, като че ли е опразнила току-що една паница със сметана.
— Не знам. Навярно трябва да позвъните на Марта.
— Не ме изкушавайте! — изръмжа той и тръсна крак, като се опитваше да се отърве от черното котенце, което най-накрая беше успяло да се измъкне само от кошчето за хартия и в момента се опитваше да се покатери по велурените му бричове.
— Дори и на сън не би ми хрумнало — извика Лоти и му подари една пленителна усмивка, излизайки от стаята.
Лоти все още се усмихваше, докато слизаше в кухнята през преддверието. Мислеше, че трябва да вземе паничка със сметана и малко херинга, като не можеше да каже на кого повече съчувства — на котетата или на Хейдън. Навярно трябваше да опита и други съвети на леля си и сестра си. Ако не се получи нищо, то поне съпругът й щеше да й обърне внимание.
Докато вървеше по коридора, водещ към кухнята, срещна Меги. Плитките й с цвят на мед стърчаха под бонето. Вместо да спре и да направи реверанс както обикновено, младата слугиня мина бързо покрай Лоти, мърморейки извинение, извърнала почервенялото си лице. Лоти я изгледа, учудено поклати глава и продължи към кухнята.
Още преди до стигне до стълбата, до ушите й достигна шум и весел смях. Тя се скри зад медните тенджери, които висяха от варосания таван, и видя група слуги, които гледаха нещо, събрани около старата дъбова маса. Нямаше ги нито Марта, нито мисис Кавендиш, нито Джил.
— Прочети го още веднъж, готвачке — предложи една от миячките като надничаше зад гърба на лакея.
— Сама си го прочети — отговори злобно готвачката и се наведе така, че носът й почти докосна масата, — не съм свършила.
— Тя не може да чете — обясни лакеят. — Майка й никога не я е научила.
Слугинята го хвана здраво за ливреята.
— Но ме е научила на други неща, нали, Мак?
След като не можа да издържи на смеховете, готвачката вдигна високо едно евтино вестниче.
— Вземете този. Има даже и снимка.
— О! — с вдъхновени възгласи те грабнаха вестника от ръцете й и той се скъса. Лоти се примъкна по-близо, тъй като и тя беше любопитна. Протегна глава, но успя да види само една груба карикатура на мъж и жена.
— Чуйте само — каза една слугиня, която очевидно можеше да чете. Беше вдигнала високо скъсания вестник и очите и развълнувано блестяха. — Преди да го омъжи за себе си, според слуховете тя е имала връзки и с други мъже, даже една кратка афера с краля. — Повечето от слугите бяха потресени. — Предишните й любовници разправят, че похотта й може да бъде надмината само от амбициите й.
Лоти направи погнусена гримаса. По-рано би изгълтала такъв род сензационни съобщения с по-голям интерес, отколкото този на слугите, сега обаче съчувстваше на оклеветената жертва. Никоя жена, дори и най-лошата, не заслужаваше така безсрамно да опетняват името й.
Готвачката продължи да чете.
— Наистина вихрено сватосване. Както паякът плете мрежата си, тя улови най-апетитната и най-тлъста муха.
— Чуйте и това. — Още един памфлет беше изваден от купа. — След нощ на позор изобретателната пасторска дъщеря откри в сладострастния благородник отговор на молитвите си.
— На картината не изглежда, сякаш се моли.
И лакеят вдигна високо вестника, за да могат всички да го видят. Там беше нарисувана жена с огромни очи, с прекомерно буйни къдри и огромен бюст, коленичила пред лукаво усмихнат джентълмен. Лакеят беше прав. Тя определено не се молеше.