Лоти притисна ръка към устата си, тъй като изведнъж усети, че й прилошава. Прибързаната й женитба беше успокоила известните вестниците, но не и тези вулгарни жълти парцали. Това тук беше точно онова, от което искаше да я предпази Стърлинг. Той бе готов да убие или сам да бъде убит, за да замлъкнат завинаги тези отвратителни гаври.
— Не е чудно защо господарят не бърза да я отведе в леглото си — забеляза един от градинарите. — Навярно се страхува да не се зарази от френската болест.
— Или чака да се увери, че тя не носи дете от някой друг.
Всички започнаха отново да се смеят, а кудкудякането на миячката се извиси в режещ слуха кикот. Но когато се обърна, червените й бузи побеляха като тебешир. Отначало Лоти помисли, че тя е предизвикала тази реакция, но погледът на жената бе насочен към нещо друго, което се намираше над рамото на Лоти. Слугите се сбутаха един друг, докато всички млъкнаха.
— Някой ще си направи ли труда да ми обясни какво означава това? — Думите на Хейдън отекнаха като изстрели във внезапната тишина.
Лоти трябва да бе залитнала, защото съпругът й я прегърна и я задържа. Въпреки че първото й желание беше да се облегне на него и да почувства топлината и силата му, тя си наложи да стои изправена. С него бяха дошли Марта, която гледаше мрачно, и пребледнялата мисис Кавендиш.
Вестниците и памфлетите бяха възможно най-бързо скрити под масата.
— Направихме си една малка шега, милорд — обясни готвачката полугласно. — Нищо лошо не сме си помислили.
Когато лакеят се опита да скрие зад гърба си вестника, Хейдън посегна.
— Не! — извика Лоти, отне смачкания вестник от слугата, и го направи на топка, за да не го види Хейдън.
Меко, но решително Хейдън я хвана за ръката и изтръгна вестника от безчувствените й пръсти. Когато той го изглади и видя написаното, Лоти понечи да стисне очи, но гордостта й я застави да не отклони от него погледа си.
Докато Хейдън разглеждаше вулгарната рисунка, червенина заля бавно врата й. Той я погледна и смачка вестника. Въпреки подчертано грубия му жест, гласът му беше нежен:
— Съжалявам. Надявах се да ти спестя това.
Когато се обърна към слугите, по лицето му нямаше и следа от нежност.
— Кой донесе този боклук в дома ми?
Никой не смееше да си поеме дъх.
Маркизът се запъти към готвачката и протегна ръка. След миг колебание тя извади скритите под масата жълти вестници и му ги подаде. Без да ги поглежда, той ги хвърли в огъня. Останалите слуги побързаха също да се доближат до огъня и започнаха да хвърлят в пламъците вестници, памфлети и клюкарски издания, докато в стаята не замириса на изгоряло печатарско мастило.
Когато се обърна към мисис Кавендиш, в погледа на Хейдън нямаше съчувствие:
— Смятам ви лично отговорна за действията на персонала. Бихте ли могла да назовете виновника, който е внесъл този… този боклук в дома ми?
Икономката отстъпи крачка назад.
— Но, милорд, не подозирах нищо за това, докато Меги не дойде да ме уведоми, както и вас самия. Как мога да знам кой е виновен?
Марта гледаше наведените глави на слугите и присви очи.
— Оставете на мен — обяви тя и изчезна към стаите на прислугата.
В напрегнатата тишина един от лакеите поклати замислено глава и посочи с пръст към камината.
— Всички знаем, че половината от този боклук е измислица. Не искаме да сме несправедливи спрямо нея.
Хейдън пристъпи напред и за момент Лоти помисли, че мъжът й ще удари човека.
— „Нея“? Навярно става дума за съпругата ми? — Лоти се разтрепери от искрите в очите му. — Вашата господарка? Маркизата? — С леден поглед Хейдън огледа останалите слуги. — Дамата, която има властта, да уволни цялата тази шайка без препоръки и заплата?
Всички изглеждаха толкова нещастни, че на Лоти веднага й се прииска да ги увери, че няма намерение да стори това. Но в този момент Марта се върна в кухнята, като влачеше една хълцаща слугиня. Бонето й се бе смъкнало и закриваше лицето й. Виждаха се само треперещи устни и почервенелият нос.
— Намерих виновницата — обяви триумфално Марта. Трябваше само да я ощипя малко по-силно, за да си признае, че е домъкнала в куфара си всички тези парцали. Е, неблагодарно същество, имаш ли да кажеш нещо на господарката си, преди да те изгоним? — Марта бутна слугинята към Лоти и махна бонето от лицето й.
Момичето гледаше през сълзи Лоти, гладката кестенява коса се беше слепнала около главата й, а кръглото й лице беше станало на петна от плач.
Лоти замръзна с отворена уста.
— Хариет?