— Лоти!
С един ужасяваш стон Хариет се хвърли в прегръдките й и почти я събори.
12
Страшното му, но изключително красиво лице започна да ме преследва — насън и наяве…
Марта беше напълно слисана.
— Милейди, какво правите? Да не би да познавате това създание?!
— Това създание е най-добрата ми приятелка — каза Лоти, която все още не беше се оправила от шока. Тя прегъна утешително момичето през рамо и удостои старата бавачка с мрачен поглед. — Това е мис Хариет Дъмуинкъл. Баща й е съдия в Кент.
— Съдия? — Марта се запрепъва назад, а готвачката бързо й подаде стол. Старата жена не можеше лесно да бъде убедена. Ако се съдеше по синините по ръцете на Хариет, момичето често е било щипано за наказание. А ако се съдеше по стъклените очи на Марта, тя се виждаше изправена на позорния стълб посред селото си.
Въпреки че мисис Кавендиш невярващо цъкаше с език, очите й блестяха триумфиращо.
— Трябваше да ме послушате. Предупредих ви, че нищо няма да излезе от това, когато назначавахте това глупаво… — В този момент Лоти я погледна, а тя се усмихна и продължи със стиснати зъби — това мило момиче.
Донесоха два стола за Лоти и Хариет. Лоти помогна на приятелката си да седне и се настани срещу нея. После нежно улови треперещите ръце на Хариет.
— Мислех, че си се прибрала у вас. Как, за бога се озова тук?
— Аз също съм много любопитен да науча — обяви Хейдън, извади една носна кърпа от джоба на жилетката си и я подаде на Хариет. Облегна се на зиданата печка. В това женско царство изглеждаше още по-мъжествен.
— Наистина тръгнах за дома — хълцайки, отговори Хариет. — Накарах дука и дукесата да повярват, че се връщам при семейството си, но не исках да го направя. Знаех колко ще се разочароват родителите ми, ако се появя на прага, без да съм свършила работата. Толкова се надяваха да си намеря мъж в Лондон.
— Но как се озова в Корнуол, при това сама, без придружител? — попита Лоти.
— Сестра ти ме настани в дилижанса за Кент, но аз слязох от другата страна и размених най-красивата си брошка за билет в пощенската кола за Корнуол. — Хариет шумно се избърса в кърпата на Хейдън. — Знаех, че никой няма да ме потърси.
— Бедното ми момиче — Лоти отметна косите на Хариет от челото. — Какво е станало с очилата ти?
— В каретата ги свалих да изчистя стъклата. Тогава се качи един дебел господин и седна върху тях. Вместо да се извини, че ги е счупил, той ми се развика, че съм глупава и безмозъчна — в очите на Хариет отново се появиха сълзи.
Лоти стисна ръката на приятелката, си преди Хариет отново да заплаче.
— Защо не дойде веднага при мен? Защо трябваше да оставаш тук като слугиня?
Хариет разстроено погледна към Хейдън.
— Страхувах се, че ще ме върне при семейството ми. — Наведе се към Лоти и прошепна така, че всички в кухнята ясно и отчетливо чуха думите й. — … Или ще направи така, че да изчезна.
Хейдън я изгледа с любопитство:
— Въпреки че приключенията ви са толкова вълнуващи, мис Дъмуинкъл, все още не е ясно как дойдохте с тези скандални вестници и клюкарски списания.
Хариет вдигна към него мокрите си кафяви очи:
— Те се продаваха на улицата, току пред странноприемницата, където беше спряла каретата. Дадох последните си шилинги да купя възможно най-много, за да не може никой да ги прочете. Надявах се при първа възможност да ги изгоря.
— Но не ви се удаде — напомни й приятелски Хейдън.
— Честно казано, съвсем бях забравила за тях. С цялото това бърсане на прах, метене, разправии…
— И щипане — Лоти укорително погледна към Марта. Хариет безпомощно сви рамене.
— Нямам ни най-малката представа, кой ги е откраднал от куфара ми и ги е дал на слугите. Кой ли е могъл да извърши това зло?
— Наистина кой? — измърмори Лоти и стисна зъби.
Много късно забеляза, че Хейдън я наблюдава загрижено. Когато се отдалечи от печката и излезе от кухнята, тя нямаше друг избор, освен да го последва.
Намериха Алегра в класната стая, където, огряна от слънчева светлина, седеше примерно на чина си. Преписваше в една тетрадка редица числа от учебника по математика. Мръсните й чорапи бяха вдигнати прилично нагоре и беше завързала непокорните си къдрици с виолетова панделка, за да не й влизат в очите. Куклата на Лоти седеше до нея на чина и върху раздърпаната й руса коса също се кипреше панделка.
Когато Лоти влезе в стаята, Алегра я посрещна с усмивка:
— Добър ден, мамо. Време ли е вече за урока?
— Може и така да се каже — отговори Хейдън и също влезе в стаята.
Когато високата му фигура хвърли сянка върху чина, усмивката на Алегра угасна.