— Какво ще кажеш за свое оправдание, млада госпожице? — осведоми си той.
Алегра бавно затвори учебника, преди да се изправи и да застане пред баща си. Тя не оспори неизказания упрек.
— Няма да кажа, че съжалявам, защото това не е вярно. Мисля, че всички трябваше да узнаят за каква жена си се оженил.
Лоти се помъчи да овладее гнева си.
— Ти все още си много млада и наивна, за де разбереш, но историите, които са напечатани в тези вестници, са както отвратителни, така и измислени. Единственият начин тези хора да печелят пари е да разпространяват лъжи.
Момичето извади под учебника си нов памфлет. По разкъсания вид и по мазните малки пръсти по хартията, личеше, че е препрочитан много пъти.
— А какво ще кажеш за тази история. И това ли е лъжа? — Алегра започна бавно да чете, а гласът й и ръцете й трепереха. — Все още си спомняме как Оукли някога използва убийствения си чар, за да покори сърцето на очарователната Жюстин дю Лак. Неговата млада жена трябва да внимава. Навярно любовта към маркиза убиец води към падане от стръмна скала.
Ужасно дълго Лоти събираше сили да погледне към Хейдън. Всичко, което успя да направи, бе да изчака със затаен дъх, той да започне да се смее, да погали дъщеря си по косата и да й обясни, че изобщо не трябва да се обръща внимание на подобен род глупости. Хвърли само един поглед към разстроеното лице на момичето и разбра, че и то очакваше такъв отговор.
Тъй като й липсваше търпението на доведената й дъщеря, Лоти се обърна изпитателно към Хейдън.
— Върви си в стаята, Алегра — заповяда той с безизразно лице. — И остани там, докато не те повикам.
От гърлото на Алегра се изтръгна сърцераздирателна въздишка. Тя хвърли смачкания вестник на земята и изтича покрай него. След като изгледа безучастно Лоти, Хейдън се обърна и последва дъщеря си.
Хейдън препускаше с коня си покрай тресавището. Знаеше, че може да язди, докато конят и водачът не се облееха в пот, но нямаше как да избяга от погледа на Лоти, който тя му отправи в класната стая. През годините след смъртта на Жюстин, той бе свикнал на много погледи — любопитни, иронични. Бе успял да кали сърцето и да остава спокоен, когато дъщеря му го погледнеше.
Но когато Лоти обърна към него изпълнените си с доверие сини очи и го помоли, а не изиска, да чуе отговор на въпроса, който никой не се беше осмелил да зададе, стените, които бе изградил около сърцето си, се разклатиха.
Той обърна жребеца и препусна в галоп към господарския дом. Изглеждаше така, като че ли е готов да счупи врата си или врата на коня си, докато лети кара през мочурливия торф.
Знаеше, че Лоти не се плаши от предизвикателства. Безгрижната й смелост беше едновременно и дразнеща, и покоряваща.
Ако беше видял в очите й дори следа от порицание или презрение, навярно би могъл хладно да я отстрани, заедно с остатъците от страстта си. Но мисълта, че тя може би му вярва, беше изкушение, на което не би могъл да устои. И това изкушение беше по-опасно от сочните извивки на тялото й.
Наведен над врата на коня си, Хейдън подкара животното покрай дома към скалите и се помъчи да си спомни колко висока щеше да бъде цената, ако се предадеше.
Тя стоеше на самия ръб на скалата и наблюдаваше развълнуваното море. Вълна след вълна се разбиваха в стръмните скали и пяната летеше високо във въздуха. Един хладен облак от мъгла се издигна, обгърна я, полепна по кожата й, така че тънката коприна на нощницата очерта бюста и тялото й. Въпреки че се разтрепери от студ, не се върна обратно. За тази дива картина беше мечтала цял живот. Една част от нейното същество се стремеше да се спаси от тъмната ветровита нощ. Другата част искаше да протегне ръце, да обхване нощта и да се отдаде на нежната й прегръдка.
Тя бавно се обърна. Той стоеше там, като по-тъмна сянка на фона на мастиленочерното море. Когато протегна ръка към нея, тя направи крачка и се притисна по-плътно към скалата. И двамата знаеха, че няма да избяга. Тя не можеше повече да се съпротивлява, приливът и отливът не можеха да се съпротивляват на Луната. Преди да потъне в прегръдката му, тя вдигна глава, за да срещне целувката му.
Той вкуси устните й. Отначало меко и нежно, после диво и грубо, а езикът му се плъзна в покорната й уста. Тя се вкопчи в него, отговори на страстта му с отчаяна преданост и знаеше, че нищо няма да бъде достатъчно, докато всеки сантиметър от тялото й не се съедини с неговото, докато не се покори на волята му и не го приеме дълбоко в себе си. Цялото тяло я болеше, там, където я докосваше — по устните, по гърдите, по горещите места между краката й. По-рано навярно щеше да е доволен, че тя му принадлежи с тялото и сърцето си, днес обаче целувката му искаше душата й.