Когато Лоти понечи да отвори вратата, Маги се втурна пред нея с непохватен реверанс. Трябваше да крещи, за да надвика шума.
— О, милейди, не смеем още веднъж да отворим — и момичето потрепера, когато един предмет удари вратата. — Тя вече посини окото на Гърт, а на нещастния Джем пукна главата.
Момчето от обора кимна утвърдително и потрепера.
— Виждам, че искате да ме предпазите, но мога да се оправя и сама. Моля, отдръпнете се — настоя Лоти.
Меги погледна към окървавеното момче, като че ли търсеше помощ.
— Бързо, Джем, иди и викай господаря.
Стенейки, момчето се отдели от стената и забърза по коридора.
— Честна дума, оценявам това, което правиш, Меги — увери я Лоти. — Но като твоя господарка настоявам да се отдръпнеш и да ме пуснеш в стаята.
Тя все още уговаряше слугинята, когато Хейдън се появи в коридора. С разрошена коса и решително святкащи очи, той приличаше на любовника от съня й и Лоти почувства как кожата й пламва, а ударите на сърцето се ускоряват. Дори и двете котета, които го съпровождаха, не допринасяха за това, да изглежда по-малко страшен.
— Какво, по дяволите, правите тук?!
Въпреки че се запъти заплашително към нея, Лоти не се отдръпна.
— Дъщеря ви смущава съня на всички, включително и моя. Искам просто да поговоря с нея.
Хейдън хвърли яростен поглед към слугите, хвана я за лакътя и я издърпа в една празна спалня. Стаята беше огряна от луната, точно като скалата в съня на Лоти.
Хейдън затвори вратата.
— И да говорите, докато посинеете, напразно ще си пилеете дъха. С Алегра не може да се говори нормално, когато е в това състояние. Изпратих Марта да повика доктора.
— И какво трябва да направи той?
— Да я възпре да не направи нещо със себе си. Или с някой друг. — Хейдън несъзнателно прокара пръст по тънкия белег над лявото си ухо. — Ако успее да й даде малко опиум, ще спи до сутринта.
Лоти вече знаеше от какво е получил този белег и колко безсънни нощи е прекарал, докато е чакал лекаря, който да даде опиум на любимата му жена.
Въпреки съчувствието, което изпита, тя каза:
— Смятам, че Алегра има нужда от пердах, а не от опиум.
Той я притисна към вратата, едва сдържайки гнева си.
— Никога не съм вдигнал ръка срещу детето си.
Лоти го наблюдаваше как стои висок, разгневен и опасен под лунната светлина и помисли учудена, как отчаяно й се иска той да сложи ръка на гърдите й, да ги обгърне нежно, а устните му бавно да покрият нейните и те…
Гневен крясък отекна през дебелата врата и фантазиите й се пръснаха като сапунен мехур.
— Но това е очевидно! — извика Лоти. — Ако го беше направил, всички щяхме да спим, без да бъдем смущавани. Ще ми кажеш ли, каква е причината за този изблик? Мислех, че разговорът ви е протекъл добре…
— Не особено — Хейдън отстъпи крачка назад и в гласа му прозвуча колебание. — Казах й, че ако не ти се извини пред всички слуги, ще я изпратя в пансион. Но този път съвсем сериозно.
Лоти усети в сърцето си непозната топлина. Последното, на което бе разчитала, бе той да се застъпи за нея. Тогава й хрумна друга мисъл. След като Хейдън изпрати Алегра в пансион, самата тя повече нямаше да му е необходима тук. Обзе я паника. Обърна се и сложи ръка на дръжката.
— Предупреждавам те — повтори Хейдън, — в момента с нея не може да се говори разумно. Когато е обладана от такава лудост…
Лоти го изгледа злобно.
— Да, тя е луда. От проклетия!
След което отвори вратата на пустата спалня и излезе в коридора. Меги я наблюдаваше с широко отворени очи. Хейдън я последва и мрачно заповяда на слугинята да я пусне при Алегра. Очите на Меги станаха още по-големи, но и през ум не й мина да възрази на господаря. Бързо отвори вратата и потърси закрила в прегръдката на Джем.
Лоти не трепна, когато една порцеланова купа прелетя покрай главата й и се разби в стената на коридора, съвсем близо до мястото, където стоеше Хейдън. Тя влезе и затвори вратата под носа му.
По хаоса, който се откри пред погледа й, установи, че скоро оръжията на Алегра ще свършат. Момичето бе коленичило в средата на огромно легло с балдахин и прегръщаше отчаяно разкъсаната завивка. Лицето й беше станало на петна от гняв, дългите й мигли бяха слепени от плач. Когато Лоти я загледа спокойно, Алегра нададе оглушителен писък и грабна куклата на Лоти, която беше последният предмет върху леглото й. Вдигна я и хвана крака й.
— На твое място не бих го направила. — Въпреки че Лоти говореше тихо, гласът й бе достатъчно заплашителен, за да възпре момичето. Особено когато отиде до вратата и я заключи.