Алегра, която гледаше с див поглед и дишаше тежко, бавно остави куклата.
— Другите не те ли предупредиха? Никой не трябва да ме доближава, когато изпадна в такова състояние. Аз съм луда, не знаеш ли? Не мога да се владея. Може да те набия, да те одраскам или… или… — Тя оголи белите си зъби — Господи, мога дори да те ухапя.
— Тогава и аз ще те ухапя! Имам опит, знаеш ли. Навремето ухапах дори краля.
Алегра я изгледа с отворена уста.
— Краля на Англия?
— Точно същия. Минаха цели шест седмици, докато следите от зъбите ми върху ръката му изчезнат. А може би бяха и осем.
В действителност бяха минали само три седмици, но Лоти имаше чувството, че малко преувеличение няма да навреди.
Тя се доближи до леглото. Алегра се отскочи назад.
— Предупреждавам те. Не се доближавай! Ако го направиш, ще престана да дишам, докато посинея.
— Давай. Не те спирам. — Лоти седна в края на леглото и се усмихна лъчезарно. По-скоро объркана, отколкото бясна, Алегра пое дълбоко дъх, стисна устни и изду бузи. Очите й изпъкнаха, а лицето й бавно стана от розово синьо, а през това време Лоти броеше. Когато стигна до тридесет и пет, Алегра шумно изпусна въздуха и падна върху възглавницата.
— Не можа да ме впечатлиш — отбеляза Лоти, като клатеше съжалително глава. — Когато сестра ми веднъж даде последното парче сладкиш на брат ми, задържах дъха си почти две минути. И накрая сестра ми плачеше, а Джордж на колене ме молеше да изям сладкиша.
Алегра се изправи, наведе глава като бик пред атака.
Съвсем очевидно беше оставила за накрая най-лошото предупреждение.
— Ако не напуснеш веднага стаята ми, ще изкрещя!
Лоти само се усмихна.
Алегра отвори уста.
Но изкрещя Лоти. Беше наистина писък шедьовър, с пълно гърло, от силни дробове, с който би се гордяла всяка оперна певица и би се пукнало всяко тъпанче в радиус от петдесет метра. Ако бе останало здраво парче порцелан в стаята, щеше да се разбие на хиляди парчета.
Когато спря да пищи, Лоти осъзна, че някой блъска с юмруци по вратата и мъжки глас вика името й. Вратата се откъсна от пантите и сгромоляса в стаята. Хейдън връхлетя вътре и остана изумен като видя, че Лоти седи мирно на леглото, невредима и с бодра усмивка на уста, а Алегра лежи зашеметена с ръце на ушите.
Марта и един белобрад господин, навярно лекарят от селото, стояха с учудени лица зад Хейдън. С едно прегракнало изхълцване Алегра скочи от леглото, мина покай баща си и се хвърли в ръцете на Марта. Тя плачеше, прегърнала огромната талия на жената.
— О, Марта, моля те, махни я оттук! Ще бъда послушна, кълна ти се. Ще правя всичко, което иска баща ми. Само не й позволявайте да ме ухапе или още веднъж да нададе този ужасен писък.
Докато Алегра, хълцайки, криеше лице в гърдите на Марта, Лоти стана от леглото. Хейдън я гледаше, като че ли беше смесица от Атила, предводителя на хуните, и Жана Д’Арк.
— Мисля че ще поспи — каза Лоти и като отправи остър поглед към лекаря, добави: — Без опиум.
След което пристегна колана на халата и се отправи към спалнята си. В коридора стояха Меги, Джем и останалите слуги. Те я гледаха с новопридобита смес от изумление и респект.
— О, милейди, мислехме че младата госпожица ще ви убие — започна Меги. — Никога не съм виждала господаря такъв. Избута Джем и започна сам да разбива вратата.
Когато Лоти мина край нея и с усмивка си представи как Хейдън се е хвърлил към вратата като рицар, който бърза да спаси дамата на сърцето си. Слугите от двете страни й се поклониха. Тя знаеше, че извинението на Алегра може спокойно да почака до утре. А за слугите възможността, да се радват необезпокоявани на нощната си почивка беше много по-важна от слуховете, които твърдяха, че е била метреса на всеки благородник в Лондон.
Те бяха доволни, че сега Лоти е тяхната господарка.
13
Как можех да открия какви потресаващи тайни се крият в сърцето му?
След тази нощ Алегра стана образцова ученичка. Всяка сутрин точно в десет тя идваше на урок с прясно колосана престилка и прилично завързани с панделка чорапи. Седеше до масата със скръстени ръце и послушно спрягаше латинските съществителни или казваше без грешка таблицата за умножение. Можеше да намери Маракеш на глобуса или да разкаже така историята за остготите и вестготите, че от очите на римляните биха потекли сълзи от умиление.
Вече не бе необходимо Лоти да изтърсва всяка сутрин обувките си или да крие шапките си — в случай че някоя коза посети спалнята й. Тъй като и Алегра, и призракът бяха в добро настроение, всички обитатели на къщата се радваха на несмущавана нощна тишина. Като че ли в имението Оукуайлд най-сетне бе настъпило примирие.