Но без необходимостта да обуздава Алегра Лоти скоро започна да страда от скука. Хейдън бе все така недостъпен и се отнасяше към нея с резервирана любезност, както навярно би се държал с някоя втора братовчедка. И въпреки че бе благодарна заради компанията на вярната си приятелка, Лоти не можеше да се твърди, че Хариет я забавлява особено. Главната й тема на разговор обикновено беше сладкишът, който ще поднесат с чая.
Беше мрачната утрин на един вторник. Лоти и Алегра бяха в класната стая. Стояха пред прозореца и наблюдаваха капките дъжд, които обливаха стъклата на прозорците. Между две капки Лоти почувства как очите й се затварят, а прозевките на Алегра бяха заразителни. Когато и двете почнаха да клюмат, Лоти енергично затвори учебника, а Алегра я изгледа виновно и започна да пише бързо в тетрадката.
Лоти стана.
— От няколко седмици се занимаваме с Магелан и Де Сото. По-добре ще разберем как се е чувствал един изследовател, ако предприемем една експедиция.
— Експедиция?
Въпреки че Алегра не изглеждаше толкова подозрителна както обикновено, в очите й заблестя пламъче на интерес.
— Знам, че в тази къща има повече от петдесет стаи, а аз не съм видяла и половината. Защо не започнем от тавана и да не ги разгледаме отгоре на долу. Кой знае, можем да открием някакво скривалище или таен ходник, за което шушукат Меги и Джем.
— Ами баща ми? Той няма да е въодушевен, ако разбере, че не съм довършила урока.
Устните на Лоти се разтвориха в широка усмивка.
— Според слуховете баща ти и управителят са заминали за Боскасъл и няма да се върнат до късния следобед. Марта отиде да посети сестра си в селото. — И тъй като Алегра не изглеждаше все още убедена, Лоти й подаде ръка в очакване. — Ела, малка конквистадорке, чака ни свят, който трябва да бъде открит.
В един такъв мрачен и бурен ден, в който дъждът плющи по покрива с многото фронтони, най-хубавото място беше уютният таван. Свързаните една с друга мансарди, пълни с ракли с проядени от молците дрехи и нахвърлени детски играчки, забавляваха Лоти и Алегра през по-голямата част от предобеда. В един ъгъл Лоти откри шарено люлеещо се конче. Тя внимателно погали грубо изрязания врат и се попита дали не е принадлежало на Хейдън.
Около обяд те напуснаха тавана с петна по чорапите и паяжини в косите. Алегра мълчеше, но Лоти говореше непрекъснато на доведената си дъщеря и изглеждаше весела и доволна и за двете.
Задържаха се за малко на втория и третия етаж, но там откриха само спални и приемни, запуснати и прашни, неизползвани от години. Точно когато бяха открили галерия с портрети, чуха стъпки зад гърба си. Лоти хвана Алегра за ръка и двете избързаха по задната стълба. След като разбраха, че това е Меги с купчина чисто бельо, Лоти настойчиво пошушна:
— Ела, Де Сото. Това са проклетите англичани, които нападат корабите ни и искат да плячкосват.
Когато стигнаха до приземния етаж, Лоти бе останала без дъх от смях и дори Алегра се бореше с усмивката. Слязоха по парадното стълбище и се отзоваха в широк коридор с врати от двете страни. Лицето на Алегра отново стана мрачно. Искаше да се върне в началото на коридора.
— Не трябва да влизаме тук. Тук е забранено.
Лоти бавно се обърна и отново видя двойната врата в края на коридора. Намираха се в западното крило, точно на мястото, където през онази нощ беше чула призрачните звуци на пианото. Алегра гледаше виновно през рамото й и гласът и стана по-настойчив.
— Наистина трябва да си вървим. Тук не е позволено да играем.
Лоти обаче беше неудържимо привлечена от вратата. Точно тук Хейдън я беше прегърнал с горещите си жадни ръце.
Тя тръгна бавно към нея.
— Какви изследователи сме — тихо попита тя, — ако бягаме при първата опасност. — С разтреперани пръсти посегна към една от дръжките.
— Няма да стане — Алегра се приближи до вратата, също привлечена като с магнит. — Тази врата е заключена повече от четири години. Само Марта има ключ.
Лоти знаеше, че не трябва да окуражава Алегра да не слуша баща си. Но любопитството скоро премахна всякакви угризения на съвестта. Ако няма какво да крие, защо Хейдън ще държи, вратата да остане заключена.
Заинтересувана, Алегра се приближи, когато Лоти вдигна ръка към кока си и извади една от фибите. Тъй като не носеше шапка, трябваше да се задоволи с нея. След няколко минути човъркане, съпроводено с тихи ругатни, почувства как ключалката поддаде. Тогава се изправи. Алегра стоеше плътно зад нея и тя чуваше ускореното дишане на детето. Подаде ледената си ръка на Алегра, не съвсем сигурна дали трябва да вдъхва смелост на нея или на себе си.