— Мащехата ти навярно не е съвсем запозната с правилата в този дом, но ти, млада госпожице, със сигурност ги знаеш. Нямаш абсолютно никакво извинение за своето непослушание. — И със сериозна физиономия поклати глава. — Дълбоко съм разочарован от теб.
— Това не е новост, татко. Винаги си бил разочарован.
По-малко зле би било, ако Алегра бе избухнала в сълзи, но тя се обърна и излезе през вратата с твърди стъпки и с ръце, стиснати в юмруци.
С потисната ругатня Хейдън обърна гръб на рояла, само за да срещне погледа на първата си жена върху портрета. Лоти беше благодарна, че не може да види очите му в този момент. Изведнъж я осени прозрението, кой е застанал вляво от художника. Усмихнатите очи и присвитите устни на Жюстин бяха обърнати към Хейдън.
— След смъртта й — започна той със сух глас, приличен на гробищен прах, — прекарах повече от две седмици в тази стая. Отказвах да се храня, не спях и не исках да видя дъщеря си. В деня, в който накрая намерих сили да изляза през тази врата, се заклех, че докато съм жив, чужд крак никога повече няма да престъпи този праг. — Той обърна гръб на портрета и на Лоти, като че ли повече не можеше да понесе да гледа и двете.
— Извинявайте — прошепна Лоти, която за пръв път осъзна значението на необмислената си постъпка.
— За какво ми се извинявате? — попита той, като въртеше шапката в ръцете си. — Че не сте уважили желанието ми? Или че подучвате дъщеря ми да ми отговаря? Или че вашата намеса забива клин между нас двамата?
— Ако смятате, че давам лош пример на дъщеря ви, не разбирам защо изобщо ме взехте със себе си в Оукуайлд.
Хейдън посочи с юмрук към вратата.
— Защото исках и тя да стане като вас.
Лоти го изгледа изумена, напълно изненадана от думите му.
— Исках да използва разума си, да намери изход от положението, в което се намира, и да не бъде роб на настроенията си. Исках да стане като вас умна, силна, изобретателна и самостоятелна.
Когато Лоти се вгледа в страстните му очи, гърдите й се затоплиха от едно забележително чувство, като че ли нещо в нея се разтопи. Тя заобиколи пианото и се приближи толкова близо до него, колкото й позволяваше смелостта.
— Кълна ви се, че не исках да се случи нищо лошо, когато доведох тук Алегра. Не я ли чухте как пееше и се смееше като всяко десетгодишно дете. За няколко часа тя беше щастлива.
— Майка й също обичаше да пее и да се смее. За съжаление след веселостта на Жюстин неминуемо следваше страдание за останалите, включително и за нея.
— Както и за вас? — добави Лоти Хейдън не отговори.
Тя въздъхна.
— Как ще ме накажете за грешката? Навярно ще ме изпратите без вечеря в леглото?
— Не ставайте смешна. Въпреки че се държите като дете, вече не сте.
— Но не съм ви и слугиня — възрази разпалено тя. — Макар че, изглежда, ме смятате за такава.
Когато той се обърна и тръгна към вратата, хладно пренебрегнал думите й, Лоти си пожела да изпадне в бяс като Алегра, да вземе ценната порцеланова статуетка от камината и да я хвърли след него.
— Навярно не умопомрачението е виновно, задето жена ви е вкарала в леглото си друг — извика след него тя. — Виновно е непоносимото ви безразличие.
Хейдън застина на мястото си, върна се с отсечени движения и се изправи срещу нея, а ледът в очите му беше заменен от пламък. Лоти не се учуди, когато видя как от влажната вълна на палтото му изведнъж започна да излиза пара. Той я избута с твърдото си мускулесто тяло до пианото и със силните си пръсти обгърна врата й.
Но вместо да я удуши, впий устни в нейните. Тя не очакваше, че целувката, с която я наказваше, ще й достави такова удоволствие, че необузданата му груба сила ще я разтърси така дълбоко, а страстните движения на езика му ще я разтреперят. Той я целуваше, като че ли тя му принадлежи, като че ли винаги го е правил и вечно ще го прави. Това беше любовникът от съня й и тъмната сила на целувката му я накара да потъне в бездна от опасни чувства.
Останала без сили, тя се притисна по-силно към него, когато той най-сетне откъсна устните си от нейните. Той махна пръстите си от раздърпания й кок и я изгледа с жаден поглед под тежките си клепки.
— Мога да ви уверя, милейди, че не безразличието ме държи далеч от леглото ви.
Както внезапно я беше сграбчил, така и внезапно я пусна, напусна стаята с отсечени стъпки и затвори вратата с такъв трясък, че струните на арфата зазвъняха протестиращо.
Когато, потресената до дъното на душата си, Лоти се отпусна пред рояла, Жюстин я гледаше с весели искри в черните си очи.